Производството на вино в страна, където неговата консумация не е традиция, има някои особености.
От една страна - то се стимулира от нарастването на вътрешното потребление. Все повече китайци могат да си позволят изискана вечеря с чаша вино.
Конкуренцията на външните производители в един момент може да се окаже и стимул за развитие на качественото производство и - жертва на местната изобретателност.
Нищо не пречи да внесеш чилийско вино, да го бутилираш и да опродаваш като китайско.
Или другият похват - да сложиш на вино от 2002 година етикет, че е от реколта 10 години по-рано. Тези "трикове" се обясняват с недостатъчно развитата законодателна база.
В същото време решението на китайските власти да намалят данъците за внос на вино не се възприема еднозначно като удар по вътрешното производство.
Намаляването на таксите при внос наистина допринася за развитието на винарската индустрия и пазара на вино в Китай.
Дуан произвежда мерло и каберне совиньон и го продава на китайския пазар. Той обаче има амбицията след някоя и друга година качествени вина от неговата изба да се продават в Япония, Германия и САЩ.
