Експертът демонстрира с произволно избран хляб, закупен от магазина, че при смачкване той се рони и става на топка, което по думите му, показва, че или не е изпечен добре, или не е използвано качествено брашно.
"Има три вида пшеница. Едната "твърдата" пшеница, при която глутенът е над 20%. От нея се произвеждат макароните, фидето и т.н. Това е най-качествената пшеница. Вторият вид е хлебната пшеница, при която съдържанието на глутен е над 14% и третият е фуражната пшеница, от която българските хлебопроизводители се опивтат да произвеждат хляб", заяви Мермерски.
По думите му не трябва да се вдига много шум, а просто да има контрол върху производството. По думите му хлябът трябва да съдържа само качествено брашно, сол, вода и мая и нищо повече.
На въпрос какво означават т. нар. "Е-та" в състава на хляба Мермески заяви, че колкото повече са те, толко по-некачествен е въпросният хляб.
"Ако един хляб е истински, той трябва до третия ден да се консумира", каза още експертът. По думите му, ако хлябът не се разваля след това, той не е качествен, тъй като съдържа консерванти.
Пред камерата на bTV Радка Русева разказа за случай, при който решила да захрани детето си с домашно приготвени пюрета от "биологични" зеленчуци, в резултат на което то получило обриви. Личният лекар казал, че това, което ядат родителите, трябва да се дава и на детето. Тя обаче смята, че това,което се предлага на пазара е с много ниско качество.
Агрономът Веселин Пенев каза, че проблемите на Радка не са единственият случай. Според него основната причина е, че липсва контрол върху плодовете и зеленчуците,които се продават по родните пазари. Пенев посочи, че най-сериозният проблем е липсата на контрол върху произхода на плодовете и зеленчуците, както и върху съдържанието на пестициди и други вредни вещества.
"По същество оранжерийното поризводство на зеленчуци няма витаминния състав на полското производство", допълни проф. Мермерски.
