
Конституцията видя бял свят след 16 месеца работа на Конвента под председателството на Валери Жискар Дестен и 9 месеца дебати между страните- членки. В текста се регламентира тежестта на всяка страна при гласуване в Съвета на министрите. Това бе направено още на Европейския съвет в Ница през 2000 година, но Полша и Испания се чувстваха ощетени.
"Този конституционен договор е по-добър. Тежеста на Полша при гласуване е оценена малко по-добре, което вече ни задоволява", заяви полският министър-председател Марек Белка.
Европейската преса коментира, че Великобритания е преиначила характера на конституцията. Лондон се противопоставя на задълбочаването на интеграцията в съюза и в страната конституцията ще бъде гласувана на референдум.
"Никой, който гледа сериозно на конституцията, не може да твърди, че тя води към създаване на федерална супердържава", посочи премиерът на Великобритания Тони Блеър.
В бъдеще съюзът ще има постоянен председател на Европейския съвет и външен министър. Въпреки настояването на Полша, в преамбюла не се споменават християнските корени на Европа.
Радостта от постигнатия компромис за евроконституцията беше помрачена от неуспеха да бъде избран нов председател на Европейската комисия. Нито един от предложените кандидати не получи всеобщо одобрение. Един от фаворитите, белгийският премиер Ги Верхофстад, реши да се откаже от борбата. Той бе предложен от Франция и Германия, но не получи подкрепа от Лондон.