В района на Шабленското и Дуранкулашкото езеро се провежда научен експеримент, свързан с червеногушите гъски, които зимуват у нас. На част от птиците ще бъдат поставени предаватели, които да проследят движението им в района и местата им за хранене. Във влажните зони пристигнаха над 6 000 птици от световно застрашения вид.

Около 80-90% от световната популацията на червеногушите гъски зимува в България - предимно в района на Приморска Добруджа. Тъй като видът е застрашен от изчезване, неговото опазване по време на зимния период е от особена важност, казват орнитолозите. В края на 90-те години броят на птиците е наброявал около 90 000, днес животните вече са наполовина.

"Все още са неясни причините, тъй като е неадекватен и добър мониторингът по протежение на целия прелетен път. Но и затова е насочен този проект - да събере повече данни както за местата за зимуване, така и за сателитното проследяване”, обясни Николай Петков - научен ръководител на проекта.

За да се проследят птиците е необходимо да им бъдат сложени сателитни предаватели. Това обаче не е лесна задача, тъй като дивите гъски не позволяват на човек да се доближи достатъчно близо до тях. Затова експертите ще опитат да ги хванат с мрежи, поставени в нивите, където червеногушите се хранят.

"Ще поставим два вида сателитни предаватели и с тяхна помощ ние ще знаем, чрез спътниковите импулси, къде точно се намират гъските и как точно се придвижват през денонощието. Но досега никой не е успял да проведе такова сателитно проследяване на червеногуши и още по-малко това не се е случвало в България", каза Питър Краунсинг от Тръст за опазване на влажните зони – Великобритания.

Наред с опазването на гъските, част от дейностите по проекта са свързани и с намиране на механизми за компенсиране на земеделските стопани от региона.

"Много от местните стопани се оплакват от вреди, които нанасят гъските, затова една от насоките на проекта е да работи за прилагането и разработването на мерки в националната агроекологична програма и по линия на ЕС, която да предвижда субсидии и да се компенсират евентуални загуби, ако бъде това установено", поясни Николай Петков.

Проектът стартира през ноември 2009 година и ще продължи до май 2014 година, а стойността му е 2,6 млн. евро.