След повече от три часа на масата за преговори днес, правителството, синдикатите и работодателите оставиха за утре основните въпроси в обсъждания антикризисен план.

Предстои да бъде решен най-спорният въпрос, от който се очакват най-много приходи в хазната - предложението за увеличаване на ДДС с 2% за срок от една година. Утре ще стане ясно и дали ще се замразят държавно регулираните цени на тока, парното, газа и водата.

Все още не е уточнена и приватизацията на НДК и „Топлофикация” София, както и евентуалното ограничаване на доходите на бюджетните служители до 90 процента. За утре остава и обсъждането на данък "Лукс".

Социалните партньори са единни, че, за да са солидарни с всички затруднени от кризата, партиите трябва да се лишат от 15 на сто от държавната субсидия. Постигнато е съгласие по мерките за подкрепа на фиска, като се започне емитиране на допълнителен вътрешен и външен дълг на държавата. Решено е още, че в бюджета могат да влязат допълнителни приходи от продажбата на емисии парникови газове.

"Задължителна възможност"

така министър председателят Бойко Борисов определи идеята за увеличение на данък добавена стойност. Премиерът е категоричен, че без увеличаване на ДДС е непосилно да се навакса дефицита в Бюджета. Увеличението на налога трябва да бъде въведено дори като временна мярка до 2011 година

"Ако държавата излезе от кризата, най-лесно е да намалим данъка, но само това гарантира разчетите”, каза Борисов.

Премиерът посочи като антикризисна мярка и намаляване на заплатите в НС, МС и президентството. С колко и откога той не уточни, тъй като това било само възможност

"За съжаление нямаме друг инструмент. Ще режем заплати, администрация, както веднъж вече сме правили, ще го направим втори път, ще намаляваме бюджетни разходи, данък лукс. Но без ДДС няма как да се излезе от ситуацията”, каза Бойко Борисов.

Министър-председателят обеща че до госдина и половина, че „ще измъкне държавата от блатото”.

Премиерът се обяви за 15 процентното намаление на държавните субсидии за политическите партии

Решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество:

На практика може да се каже, че социалните партньори все още нямат съгласие по един общ проект на национално споразумение за мерки, които трябва да подкрепят устойчивия растеж на българската икономика.  Въпреки това правителство, синдикати и работодателски организации си стиснаха ръцете по един важен принцип - за споделеното страдание в кризата, обобщава Десислава Златкова.

Държавата, бизнесът и гражданите трябва солидарно да понесат тежестта на кризата и солидарно да платят цената й - в съгласие за това са социалните партньори. Примерът, който дадоха е за това, че и политическите партии трябва да намалят харчовете си за държавна сметка.

„Така, както цялото общество отива към намаление на разходите си, да се обърнем към партиите да намалят субсидията , която получават от държавния бюджет”, каза Божидар Данев, БСК.

„Дянков търси в момента в приходната част от кое перце, от коя мярка 5 -15-20 милиона....Той търси в приходната част на бюджета покриване на 1.5 милиард . Българските партии, които разходват субсидии консумират 50 млн. лв. Годишно”, посочи лидерът на КНСБ Желязко Христов.

Мерките, които обществото с болезнено нетърпение очакваше днес - дали ще скачат ДДС и цените на ток, газ и парно, останаха без категоричен отговор. По вдигането на Данък добавена стойност на 22% за сега липсва единодушие.

„В условия на криза това не е добро за никого. Ще удари бизнеса , потреблението, а ние с вас знаем: като вдигнеш с 2% ДДС как се трупа всичко върху водата, бозата, доматите, ластика и вафлата”, каза Желязко Христов.

Данев каза, че работодателите в това отношение са единни - ако се намери начин да се подкрепи фиска, да не се отива към изменение на ДДС.

„Но от друга страна ние смятаме че, ако се окаже, че фискът е в криза, това е най-справедливия данък и по-добре отколкото да се вдигат преките данъци”, каза Данев.

За сега още не е ясно колко ще са приходите и икономиите от консенсусните мерки.

„След като решим цялото споразумение - утре или вдругиден, тогава ще знаем всички ефекти, каза финансовият министър Симеон Дянков,

В момента обаче изглежда, че е пълно единодушието, че трябва да се замразят цените на тока, газа и парното.

„Няма никакво основание в момента да се увеличават държавно регулираните цени на монополите, защото имаме почти нулева инфлация, нулев растеж, нямаме друга причина и за 9 месеца всички монополи биха могли да се съгласят да замразят цените. Да не забравяме , че някои от тях, особено ЕРП-та имат гарантирана норма на рентабилност 12% - в условията на криза не знам кое частно дружество има такава норма. Правителството е за замразяване на цените, но временно, за 9 месеца”, коментира Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.

Колко пари ще влязат в бюджета, ако парите на партиите бъдат орязани с 15%?

Държавната субсидия за партиите е общи 50 милиона лева. Ако те приемат идеята да се откажат от 15%, това са 7 милиона и половина. БСП обяви, че не подкрепя мярката за намаляване на държавната субсидия за политическите партии. Според социалистите, това няма да реши нито един реален проблем с приходите и разходите в бюджета. По думите на Станишев, обществото очаква партиите да бъдат прозрачно финансирани, а при достатъчна държавна субсидия отпада необходимостта политическите сили да търсят средства от икономически субекти. Според ДПС, това се прави, за да се свият публичните разходи и мярката би могла да постигне целта си. Още за позициите на партиите - вижте тук