Най-добре запазеният градеж от римската епоха – Пантеонът – е бил проектиран като гигантски слънчев часовник, величаещ славата на императора, пише в. "Индипендънт", позовавайки се на откритие на италиански и новозеландски учен.

Изграденото от император Адриан величествено здание в сърцето на Рим е с голям 10-метров отвор на купола, наричан от древните "oculus". Дълги години не се знаеше какво е истинското му предназначение, тъй като през него попадаше дъжд, а в редки случаи и сняг в масивната сграда, завършена през 128 г.

Джулио Мали, професор по древна архитектура в Миланската политехника и Робърт Хана от университета в Отаго, Нова Зеландия, установиха с точност предназначението на този  енигматичен отвор. Според тях куполът на Пантеона е бил така проектиран, че по време на пролетното равноденствие, сноп светлина да огрява като с прожектор входа на зданието.

Мали и Хана установили, че размерът на лъча пасва до последния сантиметър на полукръгла каменна арка, разположена точно над входната врата. Зрелищният ефект е целял да бъде възвеличаван императорът и по този начин да бъде приобщен към боговете, когато влезе в храма. Той сякаш е бил "поканен" от слънцето да прекрачи прага на Пантеона, който, както сочи и името му, е бил посветен на най-важните божества в римския свят.

"Императорът е бил осветен като от прожектор-следач в съвременните филмови студия, твърди проф. Мали. Римляните са вярвали, че връзката между императора и небето е била най-тясна по време на равноденствията." Пантеонът се е запазил в прекрасно състояние благодарение на факта, че още през VII век е бил превърнат в християнска църква, която е била предоставена на папата от византийския император Флавий Фокас, припомня вестникът.