Христо е българин, избрал да учи английски и арабски в специалност „Приложна лингвистика" държавна поръчка във Великотърновския университет. Четвърти курс е и отдавна е начертал плановете си за бъдещето.
"Избрах арабския език, защото мисля че мога да се реализирам по- добре с втория си език. Бил съм в чужбина, работил съм там. Мога да кажа, че животът в чужбина ми харесва повече", категоричен е Христо.
Състудентката му Весела също открива мястото си извън пределите на страната. Предложението да върне жеста към държавата с труд смята за неоснователно.
"То държавна поръчка какво означава?! Ние така или иначе плащаме някаква такса. Държавна поръчка ако има такива ограничения за пет години, поне при самото обучение трябва да ни предоставят много повече възможности за стаж, за практика, било то в някакви международни компании, за да може нали евентуално да пожелаеш, да намериш някакъв начин да останеш тук", смята Весела Тодорова, студент по приложна лингвистика.
Други подкрепят идеята, но със забележки.
"Дори и да ги задължат, няма да има толкова работни места и трябва така да седят. Така че пет години е пълен абсурд", смята Гено Момъков, студент по журналистика, 4 курс.
Университетските преподаватели са категорично против изтичането на интелектуален потенциал. Смятат обаче идеята за ограничение, ако тя бъде приложена към студентите в момента.
Идеята не се хареса и на студентския съвет, който днес обсъди темата.
