Кои са шестимата българи, арестувани преди повече от пет години в Либия?

Според прокуратурата Кристияна Вълчева е организатор на масовото заразяване. Кристияна е на 44 години - от София. 6 години е работила във вътрешно, интензивно и кардиологично отделение в Първа градска и Пета градска болници в столицата. Има син.

Кристияна и палестинецът Ашраф са направили самопризнания, от които по-късно се отказват.

"Държаха се с мен като с животно. Измъчваха ме с електричество. Няколко пъти ми слагаха чувал и примка на врата. Бесиха ме. Сякаш не бях човек", разказва палестинецът Ашраф.

Кристияна е подписала, че е получавала пари от англичанин и египтянин, за да организира заразяването на около 1000 либийчета. Отказва се от всичко казано пред прокуратурата и още тогава заявява, че е мъчена.

"Кой ти е най-зловещият спомен?"

"От Абдул Маджид. Белезите ми са от него. От няколко нощи пускане на ток. Прогори ми месото", разказва Кристияна Вълчева.

Здравко Георгиев. 53-годишен. От Силистра е. Работил е в родния си град като педиатър, след това заминава за Мозамбик. В България работи и малко в столичната осма поликлиника. В Либия е от 1991-а година.

Според обвинението, д-р Георгиев е доставял банките със заразена кръвна плазма. Обвинението твърди, че в петте празни банки от плазма, открити в дома на Здравко и Кристияна, е открито наличие на СПИН. Защитата опроверга това твърдение и доказа, че банките не са изследвани и протоколите са объркани.

Нася Ненова. Работила е 12 години в Сливен, като детска сестра. Има син.

Подписала е самопризнания, че е заразявала деца за пари.

Отказва се от тях пред съда, а не пред прокуратурата.

Валя Червеняшка - 47-годишна с 23 години трудов стаж. Има две дъщери. Работила е в Бяла Слатина. В Либия работи за първи път през през 80-те. Връща се през 1998-а заедно с Нася и Валентина Сиропуло. Не е правила самопризнания.

"То не беше разпити, а бой. Кучета, бръмбари", казва Валя.

Валентина Сиропуло - от Пазарджик. Има 18 години стаж в детската реанимация на районната болница в града. Пристига в Либия в началото на 1998 г. На 44 години е. Има син. Не е работила в отделенията със СПИН. Бита е с гумени маркучи и е изтезавана с ток.

"Видях Кристияна през една дупка на вратата и й казах: Не могат да ни осъдят. Нямат никакви доказателства. Тя ми каза - имат - измислени", разказва Валентина.

Снежана Димитрова - на 50 години е. Има 7 години стаж като сестра. Работила е в Първа детска болница и Трета градска в София.

Пристига в Либия след всички - през август 1998. Има син и дъщеря.

"Искам да ми върнат свободата и да си бъда при семейството. И мисля, че го заслужавам", убедена е Снежана.