Войната с ракетите във Врондадос е дългогодишна традиция, която добавя сюрреалистичен щрих към обичай, призоваващ по-скоро към смирение. Докато в църквите от двете страни на долината, минаваща през града, върви среднощната литургия, отвън се завързва истинска битка. Две съперничещи си групи откриват огън с модели на ракети. Целта е да се улучи камбанарията на отсрещната църква.
Традицията води началото си от преди два века. Има много легенди как се е стигнало до тази почти космическа битка. Като че ли най-правдоподобната е тази за моряците, които след една битка с пиратите, стоварили малките оръдия от корабите си на острова и ги прострелвали по Великден. Турците обаче им взели оръдията, защото решили, че при евентуално въстание може да свършат и друга работа.
Гърците продължили необичайното състезание с помощта на пиротехниката. И колкото повече ракети бъдат пуснати - толкова по-добре.
Днес майсторенето на ракети е цяло изкуство. Защото една ракета трябва да лети право, далеч и точно към камбанарията на отстрещната църква! За това е нужно знание по балистика за полета и по химия - за горивото. Ракетното гориво е смес от сяра, нитрати и въглища.
Хората, живеещи около църквите, се оплакват, че често са заложници на не дотам добрия мерник на самозваните канонири. По Великден къщите около църквите преминават на обсадно положение, включват се щитове за защита, защото - един неточен мерник е достатъчен да отнесе ъгъла на къщата ти.
