В периода януари-март 2003-та година се проведоха преговорите за членство между всяка от страните и Алианса. В рамките на преговорите кандидатките трябваше да демонстрират готовността и способността си да изпълняват политическите и военните ангажименти, произтичащи от членството в НАТО. Всяка страна представи график за приключване на реформите.
На 26 март 2003 година представителите на 19-те страни-членки на Алианса в Брюксел подписаха протоколите за присъединяването на седемте нови държави. След това протоколите бяха ратифицирани от всяка една от 19-те държави-членки.
След като ратификационният процес приключи, генералният секретар на Пакта покани седемте да се присъединят към НАТО. Фактическото членство настъпи на 29-и март, когато премиерите на държавите-кандидатки връчиха във Вашингтон ратификационните документи на своите държави.
Естония
Население 1,36 милиона души.
Територия 45 227 квадратни километра.
Численост на армията в мирно време - около 5 500 души, от тях половината наборни военнослужещи.
Бюджет за отбрана - 2% от БВП.
През февруари 1994 година Естония се включва в програмата "Партньорство за мир". През 1996 г. държавата официално обявява за своя цел членството в НАТО.
През юли 1997 година на срещата на НАТО в Мадрид Чехия, Унгария и Полша получават покана за членство. В заключителния документ от срещата се декларира, че процесът на разширяване на Алианса ще продължи.
През февруари 1999 година президентите на Литва, Латвия и Естония подписват съвместна декларация в Талин, призоваваща за разширяване на НАТО с балтийските държави.
През април 1999 г. на срещата на НАТО във Вашингтон Естония официално е посочена като потенциална страна-членка.
През март 2001 г. естонският парламент одобрява концепция за национална сигурност, в която интеграцията и сътрудничеството с НАТО са сред основните посоки на политиката за сигурност.
Естония участва в мисиите в Босна и Херцеговина, в Косово и в Афганистан. През юни миналата година страната откликна на молбата на американското правителство и се включи в операцията в Ирак. Естония участва в мисията с лек пехотен взвод под американско командване
Около 2% от брутния вътрешен продукт на страната се заделят за отбрана.
Според проучванията на общественото мнение, 69% от населението подкрепя влизането на страната в НАТО. Присъединяването се подкрепя от всички основни политически партии.
Латвия
Територия - 64 589 квадратни километра.
Население - 2 351 400. От тях 58,4% са латвийци, 29% руснаци. По-малобройни са етническите групи на беларусите, украинците, поляците, литовците.
Армия - 6 500 души.
Военният бюджет на Латвия за 2003 г. възлиза на 208 милиона долара, което се равнява на 2% от БВП. Латвия е взела политическо решение да поддържа военния си бюджет на същото ниво /2% от БВП/ до 2008 година включително. Целта е да се гарантира изпълнението на натовските изисквания и по-нататъшната модернизация на армията.
Латвия участва в операциите на НАТО в Босна и Херцеговина и в Косово. През февруари 2003 г. се включва в операцията в Афганистан с екип медици. В момента там са двама лекари, четири медицински сестри и двама шофьори.
През август миналата година Латвия се включи със свое подразделение и в мироналагащата операция в Ирак. Латвийският контингент е с численост 150 военнослужещи и е разположен в полската зона на отговорност в Ирак.
Литва
Територия - 65 200 квадратни километра.
Население - 3,46 милиона души, от които 80,6% литовци, 8,7% руснаци, 7% поляци.
Армия - 15 200 души.
Военен бюджет - 309,9 милиона евро, което се равнява на 2% от БВП.
Няколко месеца след окончателното изтегляне на руските войски от територията на Литва през 1993 година, парламентът на страната се обявява за членство на бившата съветска република в НАТО. През януари 1994 г. тогавашният президент на Литва в писмо до генералния секретар на Алинаса Манфред Вьорер подава молбата на страната за членство. Дни по-късно републиката се включва в програмата "Партньорство за мир".
През януари 1999 година парламентът взима решение бюджетът за отбрана на страната да бъде увеличен на 2% от БВП в рамките на следващите 2 години.
През май 2002 година парламентът приема стратегия за национална сигурност, която обявява присъединяването на страната към ЕС и НАТО за стратегически цели.
През ноември 2002 година по време на посещението си в Литва, американският президент Джордж Буш заявява, че "всеки, който обяви Литва за свой враг, ще превърне Съединените американски щати в свой враг" и добавя, че "храбрите народи на Литва, Латвия и Естония никога няма да са сами пред лицето на агресията".
Понастоящем подразделение от 45 литовски военнослужещи са разположени в иракския град Хила, на 100 километра от Багдад, в полския сектор на отговорност, които охраняват и патрулират. Друго подразделение от 54 военнослужещи е разположено в британския сектор, североизточно от Басра.
Литва участва в операциите на НАТО в Афганистан /40 военнослужещи/, в Босна и Херцеговина и в Косово.
Румъния
Територия - 238 391 квадратни километра.
Население - 22 459 000.
Армия - 93 000 души.
Декларираната цел е до 2007-ма да бъде съкратена до 75 000 военнослужещи.
През октомври 1991 година румънският президент Йон Илиеску декларира пред генералния секретар на НАТО желанието на Румъния да поддържа близко сътрудничество с НАТО.
През януари 1994 г. Румъния се присъединява към програмата "Партньорство за мир". През юни 1996 година румънските депутати призовават парламентите на държавите-членки на НАТО да подкрепят кандидатурата на страната за НАТО и изтъкват, че в страната има политически консенсус по отношение на тази външнополитическа цел.
Преди срещата на върха на НАТО в Мадрид през 1997 г. румънският парламент призовава страните-членки на Алианса да вземат положително решение по кандидатурата на страната. В Мадрид обаче са поканени само Чехия, Полша и Унгария. Все пак лидерите на държавите от Алианса декларират, че разширяването ще продължи.
През пролетта на 1999 г. Румъния отваря въздушното си пространство за самолетите на Алианса, участващи в операцията срещу Югославия. По молба на Пакта властите в Букурещ взимат решение три летища в западната част на страната да бъдат затворени до края на натовската операция.
След атентатите от 11 септември срещу Световния търговски център румънският парламент взима решение, че страната ще действа като де факто член на НАТО във войната срещу международния тероризъм с всички средства, включително военни. Депутатите декларират, че в случай че постъпи молба от страна на НАТО, Румъния ще предостави за ползване въздушното си пространство, летищата и територията си.
Румъния участва в СФОР и КФОР, както и в операциите в Афганистан и в Ирак.
Словакия
Територия - 49 035 квадратни километра.
Население - 5 403 000.
Армия - 28 000 души.
Бюджет - 575 млн. евро.
На 1 януари 1993 година Чехословакия се разделя на две независими, суверенни държави. През 1994 г. Словакия се присъединява към програмата "Партньорство за мир".
През 1999 г. по време на срещата на НАТО във Вашингтон Словакия е посочена сред страните-кандидатки за Алианса. През 2001 година парламентът на Словакия променя конституцията на страната с оглед изискванията за членство в НАТО. С промените се улеснява процедурата за изпращане на словашки войски и за приемането на чужди части на територията на страната. Дава се право на правителството да взима решенията за транзитно преминаване на чужди войски пред Словакия.
През октомври 2001 година парламентът решава да изпрати подразделение от 100 военнослужещи за участие в мисията на КФОР в Косово. През юни 2002 словашкото правителство взима решение страната да изразходва минимум 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, считано от 2003 година.
По същото време парламентът одобрява включваното на страната в операцията в Афганистан с 40 военнослужещи.
В полския сектор на отговорност в Ирак е разположена словашка инженерна част. Контингентът е в състав 100 военнослужещи и основните им задължения са свързани с разминиране на терени и унищожаване на оръжия и муниции.
Словакия участва със свои представители в мисиите в Босна и Херцеговина и в Косово.
Словения
Население - 2 милиона души.
Територия - 20 273 квадратни километра.
Армия - 6 900 - според Държавния департамент.
Бюджет - 1,8% от БВП.
През 1994 г. Словения заявява политическата си воля да стане член на НАТО. Страната е активен участник в програмата "Партньорство за мир".
През февруари 1998 г. правителството приема Национална стратегия за интеграция на Словения в НАТО.
През януари 2003 г. в Словения се провежда референдум за членството на страната в НАТО. 66% от гласоподавателите дават положителен вот.
В момента Словения провежда реформа за трансформиране на армията си от наборна в професионална. От октомври миналата година набирането на войници бе прекратено.
Словения участва с хеликоптери, медицински персонал, военни полицаи и пехотна рота в СФОР. До края на март месец тази година се очакваше страната да се включи със своя част в мироопазващата мисия в Афганистан.
