Приемането на нови седем държави в НАТО, е най-голямото разширяване на пакта от създаването му. Организацията на Северноатлантическия договор е създадена преди 55 години с цел противопоставяне на заплахата от съветска експанзия в Европа. Началото поставят 12 страни. На 4 април 1949 г. във Вашингтон Белгия, Канада, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия и САЩ подписват Северноатлантическия пакт. Страните-членки приемат, че въоръжено нападение срещу една от тях ще се смята за атака срещу всички и те ще й окажат помощ. През 1952 г. е първото разширяване на организацията. Към нея се присъединяват Гърция и Турция. 3 години по-късно, през 1955 член става Федерална република Германия. Отговорът на СССР идва само седмица по-късно - създаването на Варшавския договор. През 1982 г. в Алианса влиза Испания. Следващото разширяване идва 17 г. по-късно - през 1999-та година, когато към НАТО се присъединяват Полша, Чехия и Унгария. Те са първите страни-членки на пакта от вече несъществуващия Варшавски договор. Тази вълна на разширяване изтегля границите на Алианса с около 600 км на изток, към Русия. През ноември 2002 г. в Прага бяха поканени 7 нови страни - България, Румъния, Литва, Латвия, Еестония, Словакия и Словения. Така в НАТО ще членуват общо 26 държави. В Северноатлантическия договор е записано, че организацията е отворена за нови членове. Кандидати за присъединяване са Македония, Албания и Хърватия. Новите отношения с Русия, разширяването и заплахата от тероризма насочват вниманието в нова посока - от противопоставянето на СССР през Студената война към борбата с глобални опасности като тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.
