Афганистанската опозиция, обаче е нехомогенна, пъстра смесица от различни етнически и религиозни групи. Те започнаха да воюват помежду си след като заедно свалиха просъветския режим през 1992 година. Това бе причината талибаните да ги прогонят от Кабул 4 години по-късно.
Международната общност признава правителството на президента Бурханудин Рабани. Негови са всички посолства по света без Исламабад и Рияд.
Рабани е бивш преподавател по ислямско право в Кабулския университет и ръководи партията Джамиат-и-Ислами. Тя е съставена от етнически таджики и доминира Северния съюз. Убитият два дни преди атентатите в Съединените щати, Ахмад шах Масуд, ръководеше военната формация на партията Шура-и-Назар, която обединява таджиките и узбеките. Тя е най-многобройната сила в Северния съюз.
Узбекският генерал Рашид Достум е начело на Националното ислямско движение Джумбиш-и-Ислами. Той е бивш командир от просъветското правителство на Наджибула и се е сражавал срещу Шах Масуд преди да дезертира от армията. Неговите бойци са най-добре екипираните и дисциплинирани в Северния съюз.
В централните части на Афганистан силно влияние има шиитската партия Хезб-и-Уахдат, начело с Карим Халили. Тя обединява 8 малки групировки на четвъртата етническа група в страната - хазарите, които живеят в планината Хиндокуш.
На запад действат войските на някогашния губернатор на Херат, Исмаил хан. Той контролира населените с шиити места и има близки връзки с Иран. Някои пущунски племена също подкрепят Северния съюз. Сред тях са бивши командири на крайния ислямски лидер Гулбудин Хекматиар. Отхвърлен както от Северния съюз така и от талибаните, Той живее в Иран от 1993 година.
Обединителна фигура иска да бъде бившият крал Захир шах. Той бе свален от власт през 1973 година от офицери-комунисти и се радва на подкрепата на голяма част от пущуните.
Според пакистанските секретни служби кралят и Северният съюз не могат да работят заедно.
