В България хмелът вирее в предпланински райони с височина 650-1000 метра. Най-голямата хмелова плантация е между Велинград и Ракитово. "Аз смея да твърдя, че нашето качество на тези сортове, които произвеждаме, не е по-различно от качеството на същите сортове в Германия или Америка", заяви Асен Иванов, производител на хмел.
Хмелът е пълзящо растение, но ако го оставиш да пълзи по земята няма да даде плодове, тъй като е много взискателен към светлина. Затова хмелът се опъва върху жици и се оставя да расте като лиани. Преди 89-а година са били отглеждани 17 000 декара хмел, сега площта на хмеловите насаждения е осем пъти по-малко.
"Тъй като капиталовложението за създаване на ново хмелово насаждение е твърде голямо, някъде около 3 000 лева на декар, по наша преценка. Впоследствие се гледа 4 години като дете и едва тогава започва да продава. В това време е много трудно да се прецени какво ще бъде развитието на пазара на хмела", посочи още Асен.
Развитието на пазара на хмела зависи от развитието на пазара на бирата. Когато се е отглеждал повече хмел, е произвеждана и повече бира. В момента българските производители осигуряват две трети от количеството хмел, необходимо на пивоварите.
"В Европа това е субсидирана продукция. В Германия 480 евро е държавната субсидия на хектар за хмелопроизводителите. При нас дори програма "Сапард" не дава средства за развитие на хмелопроизводството", каза Асен Иванов.
От цялото петметрово стъбло на хмела се използват само шишарките. В тях има алфа и бета киселини и затова шишарките горчат. Изсушени, те се прибавят към ферментиращи кълнове ечемик, и така се получава бирата с нейния специфичен вкус. Освен това, поставени във възглавницата, изсушените хмелови шишарки, помагат при безсъние.
