В световен мащаб цената на маслото се покачи до четири хиляди долара за килограм.

У нас, килограм масло се произвежда от около три, три и половина тона розов цвят.
У нас розово масло се произвежда вече 300 години. И в началото и сега цветът се бере все по един и същи начин.

Парната дестилация наподобява варенето на ракия. Розовият дестилат обаче се преварява два пъти и за добиването на грам розово масло са нужни около 2000 розови цвята.
С маслодайна роза са засадени над 18 хиляди декара. Тази година очакваният добив е 900 килограма масло. Средно печалбата на производител от килограм краен продукт е около 600 долара. Инвестициите обаче са големи.

"На института се дават субсидии за намаляване цената на разсада. Миналата година го продавахме по 70 стотинки на една бройка, а тази ще бъде 50 стотинки", казва директорът на Института по розата в Казанлък Недко Недков.

В Закона за розата, който се очаква да бъде приет през есента, е заложено следващите години розовите насаждения да стигнат 30 000 декара.

"За нас това е нереално. Хората, които трябва да го правят това сме ние производителите. 30 хиляди декара в България означава, че ще се правят по пет тона розово масло, а такива пазари България може да е имала в началото на века, но не може да си ги върне в днешния ден", смята Филип Лисичаров, производител на розово масло.

Максималното, което старната ни може да продаде, е тон и половина, са изчислили в института по розата. Според производителите, въпреки че помага на отрасъла, държавата не води дългосрочна политика.

Време е освен количество да се търси и по-голям добив от по-малко суровина, коментират частниците. Важно е и понижаването на алергените в маслото. Това искат както традиционните клиенти като Съединените щати и Франция, така и козметичните компании от Германия, Япония и Австралия. За сега българското масло е с по-ниско съдържание на алергени, отоколкото това, което произвежда основната сила в бранша - Турция.

"Пак става дума за пари. Това е кампания подета от синтетичната промишленст, която се опитва да измести натуралната", казва Филип Лисичаров.

Тези времена са далече, успокояват се розоберачите. За ромите в казанлъшко лятото и розите година хранят.