Досега интерес към страницата са проявили над 400 души.

От съобръжения за сигурност писмото се пази в сейф на тайно място.

Драги Любомир Соколов, току-що получих вашето писмо, което особено ме затрогна.

С тези думи, написани върху лист от нюйоркския хотел "Амбасадор", немският писател Ерих Мария Ремарк започва краткото си и в същото време много лично писмо до българина, любител-преводач Любомир Соколов.

"Това писмо е една голяма ценност. Държала съм го винаги с много удоволствие в къщата си, също и той го препрочиташе много пъти", споделя Христина Соколова, съпруга на Любомир Соколов.

Историята с писмото започва през 1947 г., когато Любомир Соколов, едва 20-годишен, намира адреса и пише до Ремарк с молба да му изпрати негова книга. Българинът му пише и за лични неща, какви точно с никой друг не е споделял твърди съпругата му.

"Да сподели несбъднатите си мечти в България. Че не може да се реализира, да отиде напред", разказва Христина Соколова.

Отговорът на Ремарк не закъснява, писмото идва на 3-ти май 1948 г.

И дава сили на 20-годишния Соколов да продължи да се бори. Кореспонденцията му със запада и хобито му към езиците не е добре прието от службите на Държавна сигурност.

Близо 50 години писмото на Ремарк стои скрито зад картина на стената в хола.

"Той му беше някак задължен, в такъв смисъл, че му е дал надежда. Той никога не го преведе писмото пред мене. Обаче, когато стана време да се преведе, викам, той му е дал голяма надежда и сили за живот", продължава своя разказ Христина Соколова.

Освен английски младият Соколов бързо научава испански и сърбо-хърватски. Превежда 110 книги.

В края на войната укрива италиански военнопленник в къщата си и от него научава италиански.

Единственият наследник на Соколов е синът му. Той смята, че мястото на писмото е в музея и е по-добре да бъде продадено.

Съпругата на Соколов, обаче все още не е убедена в това:

"Аз мисля, че няма да се продаде писмото. Смятам, че неговото желание, даже казах на сина си, той ще се обърне в гроба, от недоволство. Така смятам."

Ремарк завършва писмото си с думите: "Ние получихме нещо в тези объркани времена: че там където има живот, там винаги трябва да има и надежда."