Северната кенийска граница е известна с вековните племенни междуособици, които се подхранват от разпространението на по-модерни оръжия сред тях.
Десет месеца в годината районът по северната граница на Кения е сух и безплоден. Тук от векове живеят номадски племена - Самбуру, Рендил, Борана и Туркана. За всички тях районът Самбуру е техен дом. Основният им поминък е животновъдството, и основната причина за конфликтите им са пасищата и водата.
Вековната традиция младите мъже да се изпращат да воюват от десет години е жива и днес, а кенийските войни са прословути с храбростта си. Един от тях е Дейвид Локия. Смелостта му обаче се проявява и в друго отношение - той първи дръзва да оспори традиционната роля на война. "Войните трябва да използват храбростта си, за да градят мир, а не да сеят война и насилие", казва Дейвид. Той е изминал стотици километри, за да се срещне с традиционните си противници и да ги вербува за мирната си идея. Разговарял е с вождовете на племенните им езици и ги е убедил да подкрепят неговата кауза. Оттогава е минало много време. Дейвид вече е събрал 20 души, които ходят от село на село и носят послание за мир, което едва ли някой не би разбрал - бяло знаме. Малко по малко отношението на хората в района се променя. И те започват да вникват в думите на Дейвид: "Самбуру ще стане основа на мира по целия свят."
