Група екологични организации поискаха днес в България да бъде приет Закон за генно изменените храни, който да отговаря на европейските стандарти.
Човек винаги се стреми да отглежда растения, които да дават по-богата, по-вкусна реколта. Подборът на тези растения е ставал с векове, на принципа на опита и грешката. Сега обаче науката претендира, че е ускорила този процес и го е направила по-точен.
Ние влизаме в тайните на живота на клетака на молекурялно равнище, отделяме точно това, което е свързвано с устойчивостта към дадена болест и го прехвърляме към клетката и така знаеме какво прехвърляме и какво отхъврляме, значи знаеме априори това вредно ли е или не.
Екологичните организации в България обаче имат резерви към генното инженерство.
Засега се смята, че консумирането на храни, в които има продукти или съставки от генномодифицирани продукти като царевица, соя, представлява определен здравен риск.
Миналата година в България са засети 60 хиляди декара с генно-променена царевица.
Генни изменения в България са правени също с картофи, ябълки, слънчоглед.
Нашият регламент не предвижда комерсализация на генетически изменени висши растения в България, продукцията от широките производствени опити, чрез договори от фирми се изнася извън България и извън страните от Западна Европа.
Генното инженерство е една модерна, престижна и печеливша индустрия. Еколозите в България обаче настояват за по-голяма прозрачност на българското генното инженерство.
С поставяне на етикети на храните и с правото на хората да избират храните, които консумират и най-важното - строг контрол на всички етапи.
В България обаче все още няма закон за генното инженерство.