Първото, което посетителите виждат при влизането е Посланието за свобода и равенство на бореца за правата на чернокожите и бивш президент на страната Нелсън Мандела. Думите му, изписани с месингови букви върху стената, ярко контрастират с мрачната атмосфера на музея, напомняща за разделението между бели и чернокожи.
Експонатите са доказателство за унижението и ограниченията наложени на чернокожата раса по времето на апартейда през шестдесетте години на миналия век.
Разделението започва още на входа. Посетителите получават пропуск в зависимост от цвета на кожата си. Той определя по какъв маршрут ще минат в обиколката си из музея.
Сред експонатите има и градинска пейка с надпис "Само за европейци", както и откъси и снимки от книгата на южноафриканския фоторепортер Ърнест Коул "Къщата на робството".
Посетителите могат да видят единичната килия за чернокожи - малко по-голяма от ковчег, и един от бронираните полицейски автомобили, използвани за потушаване на бунтовете сред цветнокожите общности.
Освен расовата дискриминация, експозицията отразява и последвалата еуфория от демокрацията.
