Това са санкции на Европейския съюз, към които се присъедини и Австралия, а Съединените щати още от ислямската революция налага търговско ембарго на режима в Техеран. От миналата година в сила са и санкции на ООН, заради военните елементи в иранската ядрена програма, които включват и забрана за инвестиции в петролния сектор, откъдето идват парите за тази програма.
Тези санкции се спазват и от големите потребители на ирански петрол, но те не са задължени да спазват европейските санкции. Най-големи клиенти са средиземноморските страни. Италия и Испания заедно представляват 13 процента от иранския износ. Гърция също внася големи количества и там вече се заговори за поскъпване на бензина.
Едва между 18 и 20 процента от иранския износ на петрол е за Европа. Основните клиенти на Техеран са Китай, Индия и Япония, които засега се въздържат от търговски санкции срещу Иран.
„Ние се стремим да намерим дипломатическо решение. Отнасяме се към проблема с необходимото внимание и в сътрудничество с другите страни, като отчитаме и потенциалните заплахи за японската икономика от вноса на ирански петрол”, каза Йошихико Нода, министър-председател на Япония.
Дрънкането на оръжие в Персийския залив предизвиква опасения от военен конфликт между Иран от една страна, и Съединените щати и Израел от друга. Поради сложността на ситуацията прогнозите на наблюдателите за война се разминават.
„Ако петролният износ на Иран бъде застрашен, моето мнение е, че Техеран няма да затвори Ормузкия пролив, но ще затрудни корабоплаването в този район. Присъствието на бойни кораби и от двете страни може да предизвика малък конфликт, а този малък конфликт да доведе до война в целия регион”, коментира Хишам Джабер, Център за близкоизточни изследвания – Бейрут.
Според Хасан Ханизаде, политически анализатор от Техеран, затварянето на Ормузкия пролив е последната карта, която Иран може да изиграе. И това ще е нож с две остриета, тъй като ще нанесе непоправими щети както на ислямската република, така и на Европейските страни и на Съединените щати.
През последните дни през пролива премина бойна група начело със самолетоносача Линкълн, който замени в Персийския залив друг самолетоносач с прилежащата му армада, без да се стигне до сблъсък с иранските военноморски сили.
А може ли наистина да се стигне до военен конфликт, ако Техеран реши да затвори Ормузкия проток?
Международният ни редактор Валентин Костов не изключи тази опция, защото, по думите му, и САЩ, и Израел биха се възползвали от военен конфликт, дори без сухопътни действия, за да унищожат ядрената програма на Техеран. Евентуална война обаче ще предизвика небивал скок на цените на петрола.
