Предприема пътуването си като лична отговорност, но и огромно предизвикателство. „Винаги съм се интересувал от Япония. Шансът да видя как тази нация сработва в кризисна ситуация е страхотно предизвикателство. Исках и да покажа на хората как в такава обстановка един човек остава човек”, разказва Кулеков.
Преминаването му през страната се оказва много трудно, тъй като половината Япония е разрушена. Стига обаче до Сендай, а там докъдето стига погледът ти е „каша от къщи, коли и мъртви хора”.
Оцелелите обаче не се предават. Стават и започват веднага да работят – прокарват път и електричество.
По средата на мястото където са се събрали всички стихии – земетресение, цунами и радиация, Иван Кулеков споделя какво усеща човек – „чувството, че виждаш края на света”. И въпреки че хората са подложени на невидима опасност, животът продължава по ординарния си начин, докато радиацията е три пъти над нормата.
На фона на всеобщата разруха, сред която има милиони йени, мародери липсват, защото японецът няма чувство за мое и чуждо. „Там всичко е мое. Ти не можеш да крадеш от своето. Никой няма да се унижи до степен да краде”, разказва Иван Кулеков.
Хората не си задават въпроса защо ги е достигнала природната стихия, защото са знаели, че такова нещо ще се случи. Не са очаквали единствено, че силата му ще е толкова голяма. „Хората, загубили свои близки, отиват в помощните центрове. И за да не полудеят, да не мислят за себе си, отиват да помагат на другите хора. Това е инстинкт за взаимопомощ”, казва специалният пратеник на „Шоуто на Слави”.
Сега пред него предстои да събере всичко, минало през очите и камерата му, във филм, посветен на Япония.
