Критиците са хубаво "нещо", когато мнението им за даден изпълнител съвпада с нашето. Друго "нещо" са, когато пренебрегват нашите хора, но сега случаят не е такъв. Емили Сандей е наш човек. Не говоря за себе си като "нас", въпреки че съм много. Става въпрос за всички музикални фенове, които от доста време вече нямат търпение справедливостта да възтържествува и Емили Сандей да бъде оценена, както те вече са я оценили - с 10-ка по шестобалната. Както и да излезе този албум най-накрая...
Та, на новината - Емили Сандей спечели отличието "Изборът на критиците", което се връчва в рамките на церемонията за музикалните награди БРИТ, предаде Ройтерс. За да разберете колко важна е тази "титла", ще спомена само, че през последните години носителки са били Jessie J, Ели Гулдинг, Флорънс Уелч (Florence & The Machine) и Адел, които впоследствие, всяка по свой уникален начин, преустроиха музиката.
Развълнуваната певица: "Да спечеля награда БРИТ толкова рано в кариерата си е повече от сбъдната мечта. За мен е огромна чест да бъда носител на подобно престижно отличие"
Развълнуваните фенове: Честито! (танцувамекатоконфети)
Младата певица (родена през 1987 или 1988, според Уикипедия хаха) започва музикалната си кариера като автор на песни за други изпълнители, докато паралелно учи медицина в University of Glasgow.
"Heaven" - първият сингъл от предстоящия дебютен албум "Our Version of Events" на Емили Сандей, излезе през август и достигна до второто място в британските чартове.
Ако сега се запознавате с Емили, мога да ви предложа една разходка из творчеството й или поне из това, което до момента съществува под някаква (официална и неофициална) форма в интернет.
Започнете с "Daddy", но с версията от акустичните музикалните сесии на SBTV. Това е може би първото самостоятелно авторско присъствие на Емили в необятното интернет пространство, въпреки че изпълнението идва след като вече шотландката се е изявила в "Diamond Rings" на Chipmunk и "Never Be Your Woman" на Wiley (последната препоръчвам горещо... и си я пускам!).
След като се запознаете с акустичната версия на Daddy, можете да чуете и албумната, която от известно време си има и клип и официално се води вторият сингъл на певицата. Коя от двете версии е по-добра, не се наемам да оценявам. Можем да си стиснем ръцете, че двете са различно-чудесни (и басът в акустичната е лудница!).
Продължаваме музикалната разходка с "Heaven" - споменатият вече първи официален солов сингъл на Емили, който я изстреля под прожекторите. Почти е невъзможно да не сте я слушали, както и "Read All About It" - актуалният доста добър сингъл на Professor Green, в който Емили пее припева. И като сме заговорили за Professor Green (чу-де-сен!), пуснете си и "Kids That Love to Dance"... и си потанцувайте :)
Представата ви за Емили няма да е пълна, ако не чуете "Let Go" на Тайни Темпа - една от най-добрите песни от албума му "Disc-Overy" (лично мнение, естествено). Ако сте склонни към въртене на една и съща песен до изнемогване (изнемогва песента, разбира се, не вие), ще разберете какво значи да се зомбираш музикално. Е, преди почти година призовавах музикалното зомби в мен с тази песен. Успех и на вас в страната на сенките и звуците....
Няколко месеца по-късно "Let Go" беше заменена с "Kill The Boy", на моменти мискирана с "Maybe", а в момента на "тежка ротация" е "Next To Me".
Вече чухте достатъчно и ако сте се заслушали и в текстовете, освен в хубавите мелодии, вече знаете, че младата изпълнителка не се пуска по повърхността. Бог и вяра, наркотици, любов, човешки взаимоотношения и т.н. - това не са теми, които за първи път попадат в обсега на даден артист, но не при всеки артист те звучат по нов, оригинален начин. Емили рисува картини с метафори, материализира чувства с предмети, разказва истории, разказва животи.
Вече чухте достатъчно, за да разберете дали ви харесва или не. Ако вече сте фенове, убедена съм, че за "достатъчност" не може и дума да става. И какво ни остава? Остава ни да чакаме да дойде февруари, когато излиза албумът "Our Version of Events".
Дотогава - всичко най-шарено и много (е)мили празници :)
