Новината за реформата в Спешната помощ изненада всички работещи в сектора. Председателят на Българският лекарски съюз, например, разбрал от медиите, че се готви промяна – спешната помощ да премине към областните болници.

Неофициално управители на болници изразиха съмение, че по този начин би се натоварил непоносимо бюджета на лечебните заведения.

За работещите в Спешния център във Враца идеята на премиера и ресорния министър е по-скоро стъпка назад, защото и до средата на 90-те Спешната помощ е била към болниците.

За да съществува в сегашния си вид са хвърлени много сили и пари.

„Реформа разбираме, когато е нещо ново, но да се връщаме от старото към новото и обратно, не става”, смята Стоянка Кунчовска от ЦСМП-Враца

В центъра, заедно със седемте му филиала в областта, работят 226 души, от които 55 лекари. Бройката на администрацията е символична.

„Нашата, например, е десет човека администрация, което е пет процента от работещите в спешността, едва ли като се премахнат тия десет човека, ще могат на 55 доктори да се увеличат заплатите двойно”, заяви Жулиета Младенова, счетоводител в ЦСМП-Враца.

И Българският лекарски съюз се съмнява, че евентуална реформа ще вдигне заплатите.

„Просто, когато човек повече от година не може да измисли нещо ново, ефективно и работещо предлага нещо старо, което е отпаднало по някаква причина”, казва д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз.

От здравното министерство успокояват, че по предложението все още се работи. Спешните центрове били изкуствено отделени от болниците преди години. Според здравния министър дори сега голяма част от тях се намират в сградите на болниците. Заплатите на лекарите в “Пирогов” и “Света Анна” пък били два пъти по-високи, отколкото на колегите им от спешните медицински центрове.

„Имаме над 7 хиляди души, които работят в спешните центрове, медицинските специалисти са 3 700. А и мисля, че е съвсем логично, не един пациент да бъде докаран с линейката и да бъде хвърлен до вратата и да кажат: ‘Айде сега вие сте друго лечебно заведение, оправяйте се’. Това е директно в полза на пациента”, подчерта д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването.

От областната болница във Враца засега се въздържат от коментар. Медиците обаче, са убедени, че на Спешната помощ трябва да се гледа като на дейност, от която зависи националната сигурност на страната. Затова тя трябва да е самостоятелна и отговорността за нея да е единствено на държавата.

Парите за здраве са малко повече от миналата година с около 20 милиона.

Общо бюджетът за здраве догодина ще бъде около 3 милиарда и 200 милиона лева. Нито БЛС, нито синдикатите се оплакаха. Парите ще са достатъчни, но няма да стигнат за реформи, т.е. качеството на здравеопазването според тях ще се запази на нивото от тази година.