Носталгията по настоящето е онова безпокойство, онази предварителна тъга, която може да ви докара до депресия, лудост и т.н. във възходящ ред... или в низходящ – от прозореца с главата надолу.
Спокойствие и хладнокръвие, уважаеми! Не съм засилила перчема към паважа, просто ви въвеждам в собствената ми терминологията на чувството, което в безопасна музикална форма ме е налегнало от известно време. И по точно – от момента, в който се запознах с музиката на Ladi6 (почти година) и малко по-късно за втори път – когато се свързах с нея по имейл и тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за българските "читатели на музика".
Носталгията по Ladi6 (която си е жива и здрава и успешна в някои части на света) произлиза от безпокойството, че изпълнителите като нея (мъже и жени) вече са доста по-малко (да не говорим, че не може да става въпрос за световна популярност) и може би дори някой ден, не много далеч в бъдещето, ако не изчезнат, то ще се чуват все по-малко. Кофти мисъл.
Ще ви припомня, все едно съм на 100, че едно време r’n’b и хип-хоп изпълнителите и MC-тата бяха до един като Ladi6 – имаха какво да кажат и го казваха, без да се опитват да го наклепат с цялата електроника на света, без да вкарат някой аутотюн припев и без да го облицоват в "голи-мацки-и-блинк" за по телевизията. Това "едно време" всъщност не беше толкова отдавна, нали?
Та, ето това е носталгията по (настоящата) Ladi6 и подобните й артисти. Но стига мъка. За два параграфа време пейзажът през прозореца се промени и вече не прилича толкова на Стивън Кинг, а... на някой по-ведър човек, затова да си поговорим по-ведро за Ladi6!
Оригинално Ladi6 е Каролине Тамати, от Крайстчърч (Нова Зеландия), от самоански произход. Преди да стане Ladi6, Каролине (на 16 години) представлява 1/3 от момичешката банда Sheelharoc, което постига успех със сингъла си "If I Gave U The Mic", който им спечелва титлата "Най-обещаващите нови изпълнители” на престижните в Нова Зеландия bNet Music Awards през 2001.
"Вторият куплет" в кариерата на Ladi6 идва след разпадането на Scheelahroc - Ladi6, заедно с Брент Парк, Джулиън Дайн, Марк Ванилау и Матипи Тутуа, формира Verse Two (от англ. втори куплет). Бандата твори в този си състав до 2004-а, като през този период подгрява концерти на The Roots, De La Soul и 50 Cent.
И ето, че през 2008-а идва времето на "нов куплет" в кариерата на изпълнителката или "Time Is Not Much" – първият самостоятелен студиен албум на Каролине Тамати като Ladi6. 
В по-голямата си част албумът е продуциран от Брент Парк а.к.а. Parks а.к.а. съпругът на Ladi6, от когото тя има момченце.
Албумът излиза и в Европа (чак през 2010-а), но за небивал успех на Стария континент не може да се говори. Все пак Ladi6 затвърждава името си в родината, където "Time Is Not Much" успява да се задържи в Топ 40 цели 10 седмици. Малко са му, имайки предвид как звучи "Walk Right Up", "Dark Brown" и "Give Me The Light", които са личните ми любимци от албума (което не означава, че останалите 8 песни не са чудесни). (Снимка: facebook.com/ladi6)
И стигаме до настоящият куплет в кариерата на Ladi6 – вторият й солов албум "The Liberation Of…" (излезе в Европа през юли 2011), от който е и първата песен на новозеландката, която чух – "Bang, Bang" и която (бум-бум и хоп без съпротива от моя страна) ме направи неин фен. Аплодирах сестра ми (за поздрава във FB, с който ми представи Ladi6) и щастливото си ново музикално познанствo в такт с песента и още тогава реших, че трябва да се свържа с тази изпълнителка. И един ден, не много отдавна, аплодирах още по-възторжено, защото получих очаквания имейл. Ето какво съдържаше той, освен милите думи за моите мили думи, с които се бях обяснила във фенска любов на Ladi6...
Първият ти албум "Time Is Not Much" е посветен на покойната ти братовчедка и на момченцето ти. Какво те вдъхнови за написването на песните от втория ти албум? Той се казва "The Liberation Of…" (англ. Освобождаването на...”) – на какво по-точно?
Преместих се в Берлин за създаването на "The Liberation Of" и това беше първото ми презокеанско преживяване. Аз съм от малка страна и се чувствах сякаш сега проглеждам, беше много мотивиращо и освобождаващо преживяване. Освен това пътувахме много за участия и чувствах, че съм наясно с музиката си и за първи път в живота си усещах, че контролирам нещата. Бях се освободила от старото си Аз и бях поела по пътя на еволюцията към артиста, който се стремя да бъда. Това ме направи по-уверена в собствената ми музика.
Песните от "The Liberation Of" са с много емоционални и силни текстове, но в същото време музиката ги кара да звучат много "леко" – всъщност на мен ми звучат като лято и слънчева светлина... Беше ли слънчево в живота ти, когато ги създаваше? Това усещане ли искаше да им придадеш? Какво послание искаше да изпратиш на феновете си чрез тях?
Абсолютно, слънчево беше! Чувствах се сякаш бях на върха на света! Бях се отдала на приключения и се забавлявах. Посланието, което винаги искам да предам е: "ти не си сам”, "можеш да преодолееш пречките в живота си” и "любовта и музиката могат да покорят всичко"!
Аз съм твой фен във Facebook и оттам разбрах, че преди време си имала среща с един от идолите си – Rah Digga. Как мина?
Съсипаха ми се нервите, бях такъв идиот! Винаги съм такава, когато се срещам с някой от идолите си! Но обожавам всяка минута от това преживяване и се почувствах много поласкана, че мога да пея на една сцена с нея. Тя беше много любезна и дойде по-рано, за да гледа шоуто ни. Бях много горда!
Лично аз съм малко притеснена за бъдещето на хип-хоп, r’n’b и соул музиката, защото напоследък рапъри (като Snoop Dogg) пропяха и то с auto-tune, а r’n’b изпълнителите се насочиха към денс музиката. Какво мислиш за тази тенденция и според теб има ли все още място за добрия стар хип-хоп, r’n’b и соул? Има ли място за артисти като теб и Rah Digga?
Мисля, че всеки артист има място и възможност да се изяви. Вдъхновявам се от работата на Flying Lotus, Black Milk, Oh No и много други хип-хоп продуценти. Мисля, че има и положителна промяна в hip-hop, r’n’b и соул музиката, но затова трябва да слушаш малко повече от това, което попада в Топ 40. Но все пак не всичко от това е лошо. Харесва ми да се ровя и да си намирам интересни артисти.
Ти си имала късмета да познаваш лично невероятния Гил Скот-Херон, който, за съжаление, почина преди няколко месеца. Ти си била на турне с него в Европа миналата година. Има ли нещо, с което ще го запомниш, освен с музиката му – някакво лично преживяване, нещо, което си научила, докато сте били заедно?
Той беше изключително човешко същество и много харесваше сина ми. Беше много дружелюбен и приятелски настроен. Винаги ще го помня като една скромна суперзвезда. Нещо, към което и аз се стремя да бъде като артист, е да раздавам изкуството си със смирение и изисканост. Той беше всичко това и повече!
Идваш от музикално семейство и това може би е повлияло на избора ти на кариера. Така ли възпитаваш и сина си?
Опитвам се да давам на сина си възможно най-голяма свобода да избира, но да - отглеждам го сред музика и го водя на участия. Разказвам му всичко за работата си. Ако в един момент това го вдъхнови да се занимава с музика – чудесно! Но аз искам само да е щастлив и когато порасне да чувства, че е имал балансиран живот.
На сцената на концертите си Ladi6 излиза заедно със съпруга си Parks и колегата им Джулиън Дайн (л-д). Снимка: facebook.com/ladi6
Започнала си кариерата си в група. Мислиш ли, че отново би се изявила в група или ти е по-лесно да изразиш себе си соло?
Отворена съм към всички и всякакви възможности. Бъдещето не може да бъде определяно категорично и с непоколебимост.
Имаш много красива татуировка на лявата си ръка. Какво означава?
Нещо като фамилно наследство е и ми е от майка ми, която има същата. Всичките ми сестри и братовчедки също я имат. Символизира единността на семейството ни и самоанския начин на живот и наследство. Горда съм, че я нося. Пасна ми като ръкавица в момента, в който си я направих.
Какво ще кажеш на настоящите и бъдещите си фенове в България?
Нямам търпение да дойда при вас и да се взривим на няколко шоута заедно!
Ех, дано, дано, дано... да не трябва да чакаме да изтече много вода дотогава...
♥ Clean, clear, crisp, we got a love just like this, water...
