Когато времето е хубаво, студентът Марти Атанасов идва до университета с колело. На ден той изминава около 30 километра. По-голяма част обаче крият сериозни рискове.
"Може би най-трудната част от Свобода до Студентски град е надлез "Надежда", където всеки ден си рискуваш живота, за да преминеш оттатък този надлез", казва Мартин.
Рискове нямаше да има, ако имаше достатъчно велоалеи. До момента в София има изградени малко над 8 километра.
Когато няма велоалеи по вашия маршрут, най-малкото, което можете да направите, е да сте подходящо екипирани.
Дори ако някой не се чувства комфортно със светлоотразителна жилетка, хората с опит препоръчват да се носят ярки дрехи и да имате задължителните задни светлини.
"Ние сме доста невидими на пътя и доста маневрени и това ни дава една допълнителна видимост... Хората не осъзнават, че колкото повече велосипедисти има на пътя, толкова по-безопасно става за тях... Когато се качваме на колело, ние махаме една кола от пътя", каза Иво Делин, председател на сдружение "Велоеволюция".
В Италия участниците на пътя започват възпитанието си именно с велосипед.
"В началото всички дечица са на велосипед, като станат тийнейджъри, те са на мотопед, като станат малко по-големи те се качват на мотор, а чак тогава нa кола. И те, имайки едни 15 години на две колела, качат ли се на кола, знаят какви са опасностите на двете колела, и така си пазят своите мотористи и велосипедисти”, обясни Делин.
Според данни от Пирогов, този сезон няма нито един приет с травма. Междувременно Марти сподели своята формула как да оцелява на пътя: „Когато не те пазят, ти се пазиш - спираш и ги пропускаш да минат".
