Според него основният проблем на представителите на етническите малцинства у нас не е толкова липсата на дом, а желанието и нуждата да бъдат собственици. „Това не може да се случи, ако някой ти построи жилище и те настани вътре. Дълбоко нередно е и държавата да строи къщи”, обясни той.
Целта на проекта е да се създаде модел на действие, тъй като е ясно, че не могат да бъдат решени жилищните проблеми на всички. А интеграцията не може да бъде осъществена само с едно събитие.
Министърът заяви, че в началото на инициативата не може да се говори за големи мащаби. Става въпрос за 7-8 милиона лева максимум. По думите му пилотните жилища ще бъдат в райони с компактно ромско население, но за момента не е ясно колко къщи ще бъдат построени. Детайлите ще станат известни до 2-3 месеца.
Тъй като на хората ще бъдат предоставяни само строителни средства, а не парични помощи, Дончев бе категоричен, че главна роля трябва да се отдели и на социалната работа. Предвижда се ромите да градят жилищата си под наставленията на технически експерти и социални работници.
Реакцията на ромите
„Ромската Камбоджа” – така се нарича най-западната периферия на столичния квартал „Факултета”. Там хората се отопляват, като горят найлони, парцали и пластмаса. Около 400 души живеят на адрес „Братска дружина” 8 и наистина са братска дружина, защото живеят много сплотена – по 10-ина човека на 5 кв.м.
Оказва се, че само за последната година там са починали 10 бебета, някои от които заради студа. Хората наричат квартала си „забравен от Бога”, защото социалните работници ходели рядко и нищо не правели за тях.
Те обаче са съгласни да получат строителни материали и да изградят домовете си с пот на челото. Казват, че ще ги пазят след това.
По този повод министър Томислав Дончев заяви, че най-тъжното е, че колективно политици, институции, граждани и медии обичат да се държат все едно този проблем не съществува: „В по-голямата си част българските граждани не подкрепят интеграционни мерки. Но ние смед длъжни да помогнем на децата да имат различно бъдеще”.
