27 платна на Вадо, рисувани в последните три години, огряха престижната зала "Еден" на музея "Пикасо" на Френската Ривиера. Той е поканен да представи самостоятелна експозиция, там. Наречена "Знаци на времето", изложбата събра едни от най-големите европейски колекционери, галеристи и френски критици.
"Четири години вече работя с една от най-престижните, да не кажа най-старите, галерии в Южна Франция. Това е галерия на известният Рене Галилеа и неговата съпруга. За да разберем значението на тази галерия трябва да кажа, че това е един от последните галеристи на Пикасо. През 1971-а Пикасо прави юбилейна изложба в „Галери дьо ла Коломб” за своята 90-а годишнина. Малко по-късно, 80-те години, Рене Галилеа излага вече възрастния Салвадор Дали. И съвсем закономерно дойдеи поканата от кмета на града”, сподели Васил Докев.
Син на художника на костюмите на ансамбъл Пирин, Васил Докев - Вадо събира своите знаци от българските шивици, праисторическите рисунки, създавайки нови, съвременни символи, разбираеми навсякъде по света. Преди да стигне до галерията на Рене Галилеа и музея Пикасо на Лазурния бряг, пътят му минава през Художествената академия, стипендията на швейцарска фондация и над 20 самостоятелни изложби в Европа и САЩ. Днес той поддържа няколко депа със стотици картини и казва, че вдъхновението идва с работата.
"Да бъдеш художник си е чист занаят. Това да чакаш да ти дойде, да ти кацне музата, не бива да се самозаблуждаваме. Това е една изключителна самодисциплина. Това означава всеки Божи ден да си в ателието, независимо събота или неделя. В този смисъл аз съм се научил, че трябва да се работи, трябва да произвеждаш картини, казвам го в хубавия смисъл на думата. И тогава те се и трупат, те трябва и да се трупат. Защото в един момент става така, че ти трябва да си готов - след 2 месеца имаш изложба в Женева. Галеристът ти от Франция ти казва: "Дай ми 40 картини за Париж”. И ти трябва да си готов за всичките тези възможности, които се предоставят пред теб”, заяви още Вадо.
Следващата представителна изложба на Васил Докев е планирана през 2012-а година в Монако под патронажа на принц Албер. И може би за пореден път ще докаже, че в модерното ни общество интерпретацията на старите митове се превръща в ново изкуство, което не признава условността на границите.
