Кризата не плаши кандидатите за работа в чужбина

Годишно гастарбайтерите пращат в страната над 1 млрд. евро

Въпреки кризата българите, които заминават на работа в чужбина, не намаляват, отчитат от Агенцията по заетостта. В същото време много от отишлите да работят без посредничеството на агенцията се завръщат. Намаляват ли финансовите потоци от чужбина в родната икономика провери Румяна Стоилкова.

За по-малко от година повече от 60 души в плевенското село Градина са се прибрали от Испания. Цецо Костов работил в строителството. Кризата обаче го принудила да се прибере. С парите, спечелени на гурбет, успява да построи и къща по испанска мода. Категоричен е, че ще търси възможност да замине отново.

За последните години най-малко българи са отишли да се трудят зад граница през 2009 г. През миналата броят им вече нараства. Това обаче са данните, които имат в Агенцията по заетостта. Много сънародници отиват на работа без договори и осигуровки, с посредничество на приятели, и не попадат в тази статистика.

"Увеличава се броят на търсещите работа неквалифицирани лица, защото те са първите, които кризата изхвърли зад борда. Те се стремят по някакъв начин да осигурят своето препитание, виждайки че не може да бъде в България го търсят в чужбина”, обяснява Юлиана Николова - главен експерт в Агенцията по заетостта.

Годишно гастарбайтерите пращат в страната над 1 млрд. евро. Експертите не очакват тези средства да намалеят значително, защото за българите връщането у дома е последна възможност.

"Това, което се забелязва е не толкова масово връщане в България, колкото придвижване на български емигранти от една в друга страна на ЕС, от Испания към Германия, там където икономиката се развива по-добре", смята Георги Ангелов - анализатор в „Отворено общество".

В Западна Европа заплатите остават високи, в сравнение с България. Затова експертите очакват българите да продължат да търсят работа в чужбина.