Медиите осъмнаха миналата седмица със заглавия, че Българска академия на науките няма пари дори за прогнозата за времето. Тогава, в сутрешния блок на bTV, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че това е твърде преувеличено и няма такова нещо бюджетът им към 20 април да е бил намален с цели 40%.  Ръководството на БАН трябва да се фокусира върху реформи и реформиране, а не да се оплакват постоянно, препоръча тогава Дянков.

Преувеличават ли и могат ли да смятат учените в БАН – по тези теми в студиото на "Тази сутрин” днес взе участие главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров. Попитан наистина ли 40% е намалението от бюджета на БАН, а не 10%, както беше останалите бюджетни институции, Хаджитодоров отговори:

"Планираната бюджетна субсидия, която е необходима, за много пестеливото, без никакво разточителство, функциониране на БАН, е 110 милиона. Тази сума беше подадена на Министерството на финансите, но, когато се обсъждаше бюджетът, беше ни обяснено, при това с аргументи, че предвид на кризата в страната и рестриктивния бюджет, който трябва да бъде приет от Народното събрание, този бюджет не може да бъде осигурен, а може да бъдат дадени 84,5 милиона лева.

Имахме една среща тогава с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков, министъра на образованието и науката Сергей Игнатов. Бяха ни дадени разяснения защо трябва да се отиде на този бюджет от 84,5 милиона. Ние се съгласихме, в крайна сметка ние сме Академия на науките в България, не някъде другаде и трябва, както всички останали, да понасяме бремето на този рестриктивен бюджет.

От 110 милиона на 84 милиона,

което е 25 милиона, 26 милиона дори по-малко. Това са повече от 25%. Когато беше на първо четене в Народното събрание приет този бюджет от 84,5 милиона, ние бяхме изключително неприятно изненадани, когато, в последния момент по предложение на комисията за земеделие, този бюджет беше орязан.

Този бюджет беше орязан допълнително с 10 милиона

Тези пари били изключително необходими за развитието на земеделието в България, но надали точно от сектор "Наука” трябваше да бъдат взети тези 10 милиона. Ние тръгваме от 110 млн. до 74 милиона, виждате, че вече стават някъде около 40%.

След това, в последния момент, Постановление 76 отпреди няколко дни, от края на април, знаете, че за всички бюджетни организации беше орязан допълнително бюджетът с 10%. Това за БАН означаваше 7,5 милиона.

И от тези 74,5 милиона, стана де факто 67 милиона

Така че, това са елементарните сметки, които човек трябва да си направи. Аз просто не мога да разбера защо министър Дянков реагира по този начин. Защото, де факто едни суми, които гарантират нормална, подчертавам, пестелива, не разточителна, работа и функциониране на БАН, те бяха наистина съкратени с повече от 40%.

Съгласни сме, че в БАН трябва да протече реформа

и ние започнахме тази реформа, стартирахме я преди две години фактически и със стартиране на международната оценка. После, на базата на тази международна оценка в началото на годината предприехме конкретни мерки за преструктуриране на Българската академия на науките.

Първата част от тази реформа беше пенсиониране на една не малка част от учените в рамките на академията, които работят. След това са конкретни структурни реформи, обхващащи първо начина на организация на работата в БАН. Ние направихме една нова, проблемно-тематично ориентирана организация на нашите институти.

Реформата не може да стане за една нощ. Тя е процедура, която изисква време, която изисква и пари. Съгласен съм с министър Дянков, когато казва: "Пари срещу реформа”. Това е неговият принцип, който той сподели с нас на срещата при министър-председателя – "Ще имате пари срещу реформа”.

За съжаление обаче в последствие всичко, което се случва с финансирането на БАН излиза:

"Без пари – реформа” - това просто не може да се случи

въпреки всичко, ние сме твърдо убедени, че тази реформа трябва да продължи и тя ще продължи.

Две са основните процедури, които ще бъдат прилагани при този ограничен и орязан бюджет.

Първата възможност е въвеждане на непълно работно време

на служителите, което обаче става със съгласието на синдикатите, и това не е лесно постижимо решение.

И втората възможност е ползване на неплатени отпуски

Естествено, когато става въпрос за тези общонационални дейности, които са необходими за нормалното функциониране на българската държава, когато тези две схеми се въведат, ще бъдат така, че да няма застъпване, припокриване – едни и същи хора по едно и също време да бъдат в неплатен отпуск или на непълно работно време, а да има просто един континуитет в тази дейност, така че да не спират тези прогнози”.