Семейството обитава малка схлупена къщурка на края на селото. Многолюдната фамилия живее изключително бедно - в две стаи, но без легло за всеки. И въпреки мизерията, Диана и Асен са категорични, че няма да оставят децата си по социалните домове. И тъй като Диана не може да чете, нито да пише, държи поне децата й да посещават училище.
За прехраната на семейството се грижи основно Асен. Твърди, че събира желязо, защото никъде не искат да го наемат на работа. Многото гърла искат много храна, но дажбите в семейството са оскъдни.
Диана и Асен са благодарни и на съседите си,които не ги оставят в беда. Най-големият проблем за многолюдната фамилия е липсата на ток и вода. Затова хлапетата ходят през час до близката река, за да има вода за пране и миене. А за пиене ползват чешмата от гробищата.
Диана не спира да хвали мъжа си за това, че й помага в домакинството. Годините съвместен живот и грижите по многото деца не са угасили любовта им. Диана и Асен признават, че този път са уплашени как ще гледат трите нови деца. Асен се надява да успее да стегне нова стая за новородените, стига добри хора да помогнат с материали. А най-голямата им мечта е в скромният дом да има ток - надежда, която все още не угасва.
