На пръв поглед Георги Костов е обикновен жител на врачанското село Згориград. Живее в скромна къща и има малка градина, за която се грижи. Но това е само на пръв поглед. Всъщност той е човек, за когото се носят легенди. Иначе спокойно може да се каже, че този човек е жива легенда в един екстремен спорт - скалното катерене.
Гьоко Згориградски, както е известен в средите на катерачите, е напълно отдаден на страстта си и на това да изпитва възможностите си...Точно заради това се катери сам и без задължителното осигурително въже. Без да се замисля Гоко се съгласи ни покаже на какво е способен.
Като дете "скалният призрак" толкова искал да бъде алпинист, че отишъл на двуседмичен курс на Мальовица. Без да казва на родителите си. Накрая си изял боя, защото си мислели, че са на училище.
Гьоко Згориградски е участвал в много състезания по катерене и се е представял отлично. Въпреки това, така и не е приет в състава на несъществуващия вече национален отбор по алпинизъм. Това е и причината да не участва в големите български експедиции. Желанието му е било толкова голямо, че дори отишъл на летището и се молил на ръководителя на експедицията до Еверест пред 1984 г. да го качат на самолета.
"Мислех, че ще пробия някъде с катеренето. Не се получи, защото не идваха редовно на тренировки. Изпожениха се и аз си останах сам. Какво да права сам? Започнах соло от учебните и тръгнах всичките по ниското и след това отидох на централната - огледалата, втори конгрес, народна армия”, разказва той.
Това са имената на някой от най-популярните турове на централната стена във врачанския каньон. За да се изкатерят, трябват сериозни умения, добра екипировка и стабилен партньор. Гьоко обаче ги е минавал сам и без осигурителен инвентар. Случвали са му се обаче и неприятни инциденти. Миналата година е паднал от скалите – от десетина метра.
Преди години е имал и по-сериозно падане: „Там беше по-голям метраж. От 20-30 метра някъде. Станах на кълбо долу”, призна той. Въпреки това подчерта, че не подценява обекта и не мисли за падането. Изпадал е в паника, но е успявал да се мобилизира.
Освен че е феноменален катерач, Гьоко е и вманиачен природолюбител. Често събира боклуците, оставени от туристите в района на скалите. Активно се занимава със създаването и поддръжката на екопътеки във Врачанския каньон, Трънското ждрело и района около Велико Търново.
"За мен планината си е уют, обожавам, обичам природата и затова съм сред нея. Не оставам за миг без нея. В града ми е кофти да стоя. Може би тук ми е хвърлен и пъпът. Така ми е разправяла и майка ми... Затова от тук не мърдам. Докато има скали, трябва да съм жив и здрав, да ги катеря. И да се завръщам оттам, от където съм тръгнал. Трудно се отказва човек, като се запали главнята, като пламне - няма гасене, гори до край, това е братче”, споделя той.
Най-добрият катерач, казва Гьоко, е живият. Той е човек, който е жив във всеки смисъл на тази дума. Винаги усмихнат, не спира да се катери и да забавлява с историите си любителите на врачанските скали. Има хора, които тежат на гърба на този свят. Има и други, които носят на плещите си теглото на света, а Гьоко със сигурност е от последните.
