Изложба в Археологическия музей разказва за религиозната толерантност. Можете да я посетите до 30 януари. Темата е "Толерантност - пътеводна светлина във вярата и живота". Подробностите от Петя Дикова и оператора Иван Филчев:
Един посланик, един икономист, един актьор, завършил психология и едно 26-годишно момче дават среща на визиите си за етническа и религиозна толерантност... в сгради. Неговото превъзходителство Стефано Бенацо, посланик на Италия, Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов и Тодор Нанчев представят архитектурни модели на къщи, църкви, синагоги и джамии от България, Русия, Италия, Норвегия, Румъния и Франция, изработени от дърво, керамика и картон.
"Когато се говори за толерантност, веднага възниква представата за император Константин, който издава едикта за толерантността и, който неслучайно посочва София като столица на своята империя. Няма сега да изнасям лекция по история, искам само да кажа, че българите са хората, които най-много разбират от толерантност, тъй като я носят във своето ДНК”, коментира италианският посланик.
В рамките на изложбата ще имате възможност да видите и макета на Рилския манастир, направен от Пламен Игнатов. Изработен е за 17 години, като за него са използвани 6 милиона кибритени клечки.
"И тази изложба всъщност е един поклон, почит към българите, затова защото те много често забравят колко са толерантни и трябва да държат на това свое качество и да го изтъкват”, допълни той.
Посланик Бенацо е корабен моделист и изработва модели на автомобили, влакове и мотоциклети от 12-годишна възраст. Започва да се занимава със скулптура на 49 години.
- Как участвате в изложбата - като ценител или като дипломат?
"Не знам точно в качеството на какъв, тъй като аз съм скулптор, правя модели, а също така имам най-различни хобита. Но мога да кажа, че като дипломат едно от моите задължения е да познавам и да опознавам хората и затова аз се запознах с тези хора и смятам, че така мога да свържа по-добра работа”, сподели той.
Изложените модели са създадени с увлечение без да имат търговска цел. И четиримата творци се надяват, че публиката ще прости неточностите, поетичната свобода и личните интерпретации.
