Диана – познавате я от LadyZone.bg, Саманта, Шуши и аз пристигнахме в Нови Сад към 11:30 вчера – 7 юли.  Тогава не бях спала от 26 часа. Понасяше се. По-трудно се понасяше обаче жегата, която и в момента търкаля капчици по гърба ми – спасение няма. Дървото, което изпотявам в момента с гърба си, пази сянка колкото да виждам половината от страницата на компютъра. Но и това ще се изтърпи – убеждаваме се взаимно с Диана, а на Саманта и Шуши не им пука – все пак първата е жълтият Фолксваген Лупо, с който пътувахме (9 часа!!! Голяма машина), а втората е навигацията, благодарение на която нямахме никакви проблеми с посоките (шефът да е жив и здрав).

Та, към 11:30 часа вчера започна моето първо приключение на EXIT и четвъртото на Диана.

Фестивалът EXIT се провежда вече 15 години и за толкова време организаторите очевидно са схванали тънкостите при реализирането на подобен проект, защото всичко,става бързо и лесно. Взехме си акредитациите с чакане на опашка около 5 минути. Гривните, които вървят с акредитациите взехме веднага и тъкмо се поздравявахме с "дай пет" за бързо свършената работа, когато се оказа, че ни няма в списъците за къмпинга?! Потни и притеснени бяхме само за около 10 минути – после остана само първото – проблемът ни беше разрешен светкавично и след също толкова бързо опъване на палатка, вече беше ред на още едно "дай пет”, въпреки че вече сме по-предпазливи с поздравите. Пу пу пу…

Къмпингът на EXIT има свой живот – различен и допълващ този на фестивала.

Той се намира в EXIT селището и горичката с палатките е само малка част от цялата картинка. Сцени с музика на живо, барове, каси за купуване на фестивални пари, мърчъндайзинг, плаж на брега на Дунав, душове, мивки, тоалетни – със сигурност забравям нещо… От селището до Петроварадинската крепост, в която са сцените на EXIT, пътува влакче (400 динара за 4-те дни, което все още не знам колко евро прави, какво остава пък за левове – изгубена в "менячницата" – от сръбски "бюро за обмяна на валута”) на всеки половин час, но разстоянието не е голямо… поне не и при нормална температура на въздуха и облачета  сътрудници, ама нъцки!

Въпреки жегата и ограничените до нула възможности да й избягаш, горещо препоръчвам къмпинга като място за престой на фестивала. Просто изживяването е друго.

Хотелът, хостелът или квартирата няма да ви запознаят с трима българи (съседите отсреща), с които първоначално разменихме по дума на английски , а сега вече разменяме ред за купуването на рома. Хотелът, хостелът или квартирата няма да ви запознаят и с трима австралийци, един канадец и едно кенгуру – комшиите отзад, с които уточняваме дали българският език е "събрал" по малко от руския, сръбския и македонския или по-скоро наполовина е обратното. Ако изберете тухлените стени пред палатката, може би няма да се запознаете с холандец, който работи за промоцията на EXIT в страната си, както и на други европейски фестивали. Общо взето работи "ходене по фестивали", за което всички се съгласиха, че си е много "прецакана" работа. Нали?!

Та, в това обкръжение съм и в момента + едно кученце, което току що дойде и вече се казва Чавдар. Всички, без кучето, вчера към 19:30 по групи се отправихме към крепостта. Планът беше – отиваме на House Of Pain  на Fusion сцената, след това PULP на основната сцена и ако имаме сили, оставаме и за Magnetic Man. Към 19:30 часа с Диана не бяхме спали вече 34 часа.

Планът работеше по план. Заредени с отложен ентусиазъм се заредихме пред сцената и зачакахме Everlast и Danny Boy.

"Отложен", защото умишлено не ги гледахме в София – искахме да си ги оставим за EXIT. Концертът започна, протече и завърши, както очаквахме, подготвени от информацията за представянето им в София – хип-хоп легендите изпяха най-популярните си парчета+хитовете на Everlast, като естествено “Jump Around” беше за десерт и още с първите си акорди привлече тичащи посетители от съседните на Fusion сцени. Позастарели, но все още готини, Everlast и Danny Boy размърдаха внушителната тълпа, но самите те не бяха много "мърдащи се", а някак статични, но прощаваме им.  Все пак не мога да кажа, че аз бях по-добре – най-разочароващото ми представяне в кариерата ми на ходене на концерти. Часовете без сън бяха вече 36 и се молех на всички богове, както се пее в една не-EXIT песен, да издържа за PULP. Е, някой от тях ме е чул.

След лутане из крепостта – вярвайте ми, това нещо е огромно - в търсене едновременно на пресцентъра и на Диана, се заредих отляво на главната сцена и отложих Диана за след PULP. Оказа се, че сме били близо една до друга, но така и не се намерихме… до палатката. Все едно, радвам се за себе си, за нея и за всички хиляди, които успяха да гледат PULP на живо. Прекрасни музиканти, ефектно мултимедийно и светлинно шоу и хореография тип "Мик Джагър кифли да яде" от страна на вокалиста на бандата. PULP не са от групите, които слушам всекидневно, но съм благодарна на песните, които бях слушала, защото те ме заведоха пред главната сцена снощи, където чух и си открих нови (за мен) парчета на бандата. Две от познатите ми песни – Disco 2000 и Common People, съответно откриха и закриха концерта, като втората беше многократно призовавана по време на концерта.

След Pulp аз вече се отказах. Не знаех какво е решила Диана, защото така и не я открих, както споменах, но потеглих към къмпинга с надеждата, че тя вече може би е там. Нe беше, но все пак се прибра – разочарована от Magnetic Man и очарована от новите си познанства. Легнахме си с моите 42 часа безсъние и нейните над 44 часа. Занулихме броенето на часовете след около 3 часа сън. Днес продължаваме… Плановете са за Editors, M.I.A и може би част (втората част) от Underworld.