Не можем да допуснем животът на децата да граничи с популизъм, заяви в студиото на "Тази сутрин" Теодора Захариева от Българския пациентски форум. Тя, проф. Драгомир Драганов и бившият депутат Минчо Христов дебатираха по темата популизъм ли е да се смесват темите за депутатските "безотчетни" пари и острия недостиг на средства в здравеопазването.  

"Цинично е да се казва, че държавата няма пари за трансплантации. Нека вместо да се чудят как да си обложат парите с данъци, от Народното събрание да направят едно дарение", каза още Захариева.   

По думите й лимитите, които бяха въведени за операции в чужбина, са крайно недостатъчни. Те предвиждат, че за интервенция зад граница ще може да се отпускат средства в размер не повече от стойността на същата в България, умножена по три. "Хората отново са подведени и отново никой няма смилостта да каже, че детското здравеопазване едва ли е приоритет и всеки трябва да се спасява поединично", заяви Теодора Захариева.

Колко получават народните избраници?

Проф. Драгомир Драганов също изтъкна, че депутатите винаги са получавали допълнителната субсидия в размер на две трети от заплатата им, но те са минавали през парламентарната група и се ползват основно от председателя й. Според него единствено независимите депутати получават пари в плик, какъвто показа и Яне Янев  в студиото на "Тази сутрин".

Бившият народен представител Минчо Христов поясни, че въпросните субсидии обикновено се използват от депутатите за експертизи и консултации при изработването на законопроектите. Той обаче обясни, че тези средства няма как да се отчетат и трябва да бъдат ясно регламентирани със закон.

"Всеки месец политическите партии получават по 18 000 лева за избран депутат. Аз съм внесъл законопроект преди 5-6 години тези средства да бъдат канализирани към здравеопазването", каза още Христов и добави: "Неморално е в период на обща криза, когато се режат парите на болните деца, тези наглеци да си увеличават субсидиите".

Как е по света?

Темата за депутатските заплати вълнува не само българските избиратели. Справка на кореспондентите на bTV в съседна Гърция и в Германия показва, че много често има огромно разминаване между доходите и привилегиите на народните представители и тези на обикновените граждани.

Въпреки тежката икономическа криза гръцките депутати получават брутна заплата в размер 9 869 евро, т.е. с 1600 евро по-малко от миналата година. За участията си в парламентарни комисии те получават в допълнение средно по 1 200 евро. Ако към тях се добавят участието в летните парламентарни сесии, добавките и транспортните разходи, всеки народен избранник струва на държавата средно по 118 434 евро брутна сума на година.

В Германия депутатите са 620 души и получават месечно 7 668 евро, които се облагат с данъци.  В момента това е около три пъти средния месечен доход за страната. Към тези плащания има и надбавки от 3 984 евро, които не се облагат, и които отиват целево за наем, режийни и обзавеждане на офиса в избирателния район, наем на жилище в Берлин, както и пътни във връзка с упражнявнето на мандата. Освен това депутатите ползват безплатно германските железници, вътрешни самолетни линии, както и служебни автомобили, но не лични, а от общия автопарк.

Допълнително месечно на всеки депутат се полагат  14 978 евро, които отиват за трудови договори и хонорари на сътрудници и стажанти в Берлин и в избирателния район. За времето на мандата всеки депутат има право на безплатен офис в Берлин, четири компютъра и два лаптопа - за Берлин и за избирателния район. Отделно всеки депутат има право да изхарчи до 12 000 евро на година за технически средства, оборудване и канцеларски материал.