Въпросът не опира само до произведенията на социзкуството, подредени там. Те са свидетелства на времето, в което живяхме само преди 22 години. Според последното социологическо проучване мнозинството българи изпитват носталгия по комунизма, защото не са разбрали причините за смяната на режима.
Така управлението на Тодор Живков изглежда симпатично на фона на прехода. Тези нагласи се наблюдават предимно при по-възрастните хора, а при по-младите няма потребност да говорят за времената преди 1989 г. Тоест по-старите у нас не могат да забравят, а по-младите не искат да запомнят. Така обществото остава разделено и объркано.
Потребност да бъдат чути и разбрани обаче имат репресираните по време на комунистическото управление. Заедно с операторът Иван Филчев Теодора Енчева се срещна с неколцина от тях.
През 60-те, в продължение на три години, Жеко Стоянов лежи в три затвора, обвинен в опит за държавен преврат и опит да възстанови забранения земеделски съюз "Никола Петков". На 21 г. получава смъртна присъда и в продължение на година чака да бъде изпълнена.
"Физическите мъчения не бяха толкова страшни. Устройваха ме, точно в следствен отдел на ДС, баща ми също беше задържан, и веднъж ме карат, отворен е кабинетът на другия следовател, който води неговото следствие и той е пребит, смачкан, едва диша и казва: "Оставете ме, оставете ме", аз, за да видя тази сцена”, спомня си Жеко Стоянов.
Освен със страх, че никога повече няма да види близките си, по време на изтезанията Жеко, е измъчван и с глад.
"Държаха ме с дни сам в смъртната килия. Веднъж ми изпратиха един съвсем, така с определена цел, даваха му храна, аз просто, течаха ми слюнките от устата, помолих го и му казвах: "Много те моля, дай ми едно парченце, ако някога си излезна, ще е едно", това беше някаква страшна гавра”, продължава разказа си мъжът.
Когато в затвора му разрешават свиждания, Жеко се среща със съпругата си. Тя го посещава тайно от роднините си, защото те са против брака им. На свиждане идва и тригодишната Ваня. Момиченцето носи скъп подарък на баща си.
"Това е свързано с един детски спомен, в който ми отрязаха плитката и я сложихме в един найлонов плик и тръгнахме да я носим на баща ми в затвора, като жертвоприношение. И всъщност пътят към затвора беше път в тъмното и неизвестното. За мен е път към не свободата, това отиване при него”, спомня си Ваня Жекова.
Жеко Стоянов завършва висшето си образование в годините, когато връстниците му се готвят за пенсия, а през 2007 г. за първи път сключва църковен брак със съпругата си. При управлението на Иван Костов Стоянов бе един от депутатите на ОДС.
Очаквайте в събота в bTV Репортерите още покъртителни разкази за трагични съдби на политзатворници, на унижавани, изтезавани и умъртвявани от Държавна сигурност.
