Предразсъдъкът към генетичната увреденост при циганите е дълбоко разпространен сред българите и всеки, който реши да се противопостави на тази гледна точка, става обект на агресия, заяви в студиото на "Тази сутрин" антропологът Харалан Александров, който потърси отговор на въпроса: Защо българите масово не искат да осиновяват ромски деца? Стигмата, което означава трайно прикрепяне на характеристики към някаква форма на различие, е много мощен механизъм на социално изключване, смята още Александров. По думите му обаче много малко може да се направи по този въпрос.

Няма как да променим манталитета и културата на хората. Основната характеристика на предразсъдъка е, че той отказва да види истината, че той вижда света избирателно, че той вижда потвърждение на предразсъдъците си, обясни Харалан Александров. И науката, и опита са доказали, че ромите не са увредена нация, тоест ние живеем в култура на лъжа. Една от тези лъжи е, че циганите са по-лоши от нас, а ние сме успели да превърнем тази лъжа в истина. Ромите в България са поставени да живеят в такива условия, че наистина оскотяват към себе си и към децата си, смята още антропологът. По думите му при отглеждането на деца и то в ранната им възраст е много важна средата. Тъкмо за това институционалното отглеждане на деца е провалено.

Търсенето в домовете не отговаря на предлагането – искат се бели деца, а няма. Фактите говорят, че ние драматично отпадаме от цивилизационния минимум на европейско развито общество, по този критерий, заяви още Александров. Циганите са определени, етикетирани като заплаха, следователно с всеки досег до тази група, ставаш малко предател на своята група. По думите на Харалан Александров единственият изход да не стоят ромските деца по домовете е в повишаването на капацитета на ромските семейства за това сами да си гледат децата и да поемат отговорността, което е много дълъг и труден процес, а и поставя пред изпитание политиката на деинституционализация, която на свой ред няма алтернатива.

Осиновяването на циганче обаче не е проблем според семейство Петкови от Видин, които вече от година и половина се радват на своя 3-годишен син Бисер. Детето е от ромски произход по бащина линия. И макар някои осиновители да намират това за нежелателно, Милко и Елза Петкови са категорични, че не кръвта, а възпитанието, любовта и грижите правят един човек добър и успешен в днешно време.

Когато пожелахме и обмислихме нещата за едно осиновяване най-малкия проблем ни беше етносът на детето. Според мен няма значение какъв си - жълт, син, зелен, червен, бял - важно е да станеш човек.

Бащата Милко изкарва прехраната на семейството, пътувайки зад граница, а майката Елза остава да се грижи за дома. Младите осиновители получават пълното разбиране и подкрепа на всички институции по време на процеса за осиновяването на малкия Бисер.