Около хиляда медицински сестри годишно заминават да работят в чужбина. Много се отказват изобщо от професията, заради ниското заплащане и лошите условия. Така за последното десетилетие броят на професионалистите по здравни грижи у нас е намалял наполовина.

Камелия Цветанова е в системата от 16 години, в момента работи като старша сестра в Детското отделение на врачанската Многопрофилна болница. Казва, че преди броят на сестрите е зависел от броя на лекарите. След като това изискване е премахнато, натоварването се е увеличило в пъти за сметка свития персонал и на заплащането, което е около 400 лева на месец.

„При нас, както ви казах, две сестри са на първа смяна, при 15 деца те отговарят за много повече на брой пациенти, отколкото в европейските държави.  Отговорностите за много високи, знаем, че се полага и нощен труд, който е много ниско заплатен”, каза Камелия Цветанова.

Затова много от колегите на Цветанова се ориентират към работа извън страната. Предпочитаните дестинации са Великобритания, Италия и Испания. Не са малко и медицинските сестри, които изобщо се отказват да работят това. В крайна сметка страдат пациентите.

„Когато си една сестра с едно отделение с 40 болни, вървят кръвопреливания, дренажи, системи и трябва всичко това да направиш сама и превръзки, физически не е възможно да се удовлетвори и да се осигури онова качество, което бихме желали да получи българският пациент, а да не говорим пък за грижите в дома”, коментира доц. Иванка Стамболова, преподавател в Медицински университет – София.

От асоциацията настояват да се намалят таксите за обучение и да се разкрият повече места, където да се подготвят специалисти по здравни грижи.