В изборите ще участват познатите съперници – слабата управляваща коалиция от либерални групировки и комунистическата партия, която е достатъчно силна, за да блокира избирането на президент, който би отдалечил страната от съветското й минало. Заради това противопоставяне жителите на Молдова участваха в избори четири пъти за последните две години – три пъти за нов парламент и веднъж за промяна на конституцията, която да позволи президентът на страната да бъде избиран с директен вот. Но този опит за излизане от кризата се провали, тъй като избирателите просто предпочетоха да останат по домовете си.
Избирателната активност може да се окаже проблем и днес, тъй като политическата криза има тежки последствия за духа на нацията.
„Няма отделна партия в Молдова, която да може да дойде на власт и да управлява самостоятелно”, заключи премиерът на страната Влад Филат по-рано през седмицата. „Ще трябва да седнем на масата за преговори след изборите и да приемем сформирането на нова демократична коалиция”, коментира още либералът.
Крехкият алианс на либерални партии наследи клонящите към Москва комунисти след изборите през юли 2009 г. Но страната остана без пълноправен президент в продължение на повече от година, като според социологическите проучвания и тези избори може да се окажат недостатъчни за справяне със ситуацията. Но тази безтегловност е лукс, който страната не може да си позволи – Кишинев остава изолиран от ЕС и е в лоши отношения с Русия, а брутният вътрешен продукт на глава от населението се изчислява на около 1 590 долара годишно.
