Министерството на здравеопазването започна вътрешно разследване по репортерските разкрития на bTV. В поредица репортажи ви разказахме как световна корпорация - производител на медицинска апаратура, на практика еднолично диктува на нашето здравно министерство с каква техника да се обзавеждат българските болници. Парите пък са европейски - от еврофондовете ще дойдат 147 милиона лева за модернизация и ремонт на лечебните заведения. Търговете предстои да бъдат обявени.

В петък на интернет страницата си здравното министерство публикува спецификации на медицинска апараура, която тепърва ще търси да купи с пари от европейските фондове. В събота наша проверка в настройките на публикуваните от самото министерство файлове, показа, че автор на 7 от 16-те документа е лицето Михаела Михайлова. Тя пък се оказа бивш служител на здравното министерство, а сега - директор продажби за България на компанията Дженеръл Електрик ХелтКеър. Компания със стратегически интереси в търговията с медицинско обзавеждане.

Същия ден потърсихме обяснението на председателя на работната група в здравното министерство професор Кичка Велкова.

„Това, че е файл на една фирма, е съвсем нормално, защото ние сме искали от всички фирми за да получим от тях информация. Има официални писма до всички фирми, имейли да представят такива оферти, до „Сименс”, „Тошиба” да представят такива оферти”, обясни в събота проф. Кичка Велкова.

Оказва се обаче, че никой от министерството нито е търсил, нито е питал останалите световни производители. Като „Филипс” и „Сименс” например - основни играчи на този пазар.

„Не, не сме получавали никакво запитване. Нито чрез писмо, нито чрез имейл, нито с телефонно обаждане. Ние знам за тази програма от медиите. Имаше интервюта с проф. Борисова, в които се споменаваше за оборудването на тези 13 болници за онкологично лечение и диагностика. Но от нас никой не е искал спецификации или сътрудничество”, каза Владимир Пунджев, представител на „Филипс”.

Тодор Воденичаров, представител на „Сименс ХелтКеър” отрече Министерството на здравеопазването да е искало оферти от различни фирми по тези спецификации, включително и от „Сименс”.

„Не, категорично не! Това е нечуван, огромен скандал. Ние не сме и очаквали че ще се стигне до такива нива. Буквално сме шокирани”, каза Воденичаров.

Вчера, в почивния ден, Министерството на здравеопазването изтри оригиналните файлове от своята страница и ги замени като сканирани документи. На втория ден от скандала ведомството добави съобщение, че въпросните документи били проект за обществено обсъждане и всички фирми доставчици могат да изпращат коментари и забележки.

Министерството трети ден отказва да посочи кой държавен служител ще поеме отговорност за този скандал. Председателят на работната група изработила въпросните спецификации отказа да даде интервю за bTV Новините. По телефона се свързахме днес и с Михаела Михайлова от компанията “Дженеръл Електрик ХелтКеър”. Тя отказа коментар.

Ще има ли наказани?

Очакваме официална позиция от здравното министерство и дали някой ще понесе отговорност. От там обаче отказват коментар. Председателят на работната група коментира темата пред националното радио, но не пожела да представи документи пред bTV, обобщава авторът на разследването Димитър Анестев. В конкретния случай търгове не са започнали, но могат да се появят съмнения за предрешаване на конкурсите.

Как може да бъде предрешен един такъв конкурс?

„Най-общо в такива търгове може да се заложи информация, специфична за конкретна фирма, която не притежават другите. И без да описвате конкретната фирма, става ясно, че се отнася точно за нея. Много фирми в последните години се оказват от участие в обществени поръчки поради тази причина. Нашите изследвания показаха, че в половината от търговете има нарушения ”, каза за bTV Новините Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията - един от авторите на подобни изследвания.

Според него има няколко типа нарушения – дребни административни изисквания и това, съчетано с липсата на възможност за обжалване, тъй като процедурата при КЗК е изключително уязвима. Вторият начин е чрез спецификациите, а третият – с така наречените скрити клаузи. Дори да има ниска цена, след това с гаранционни изисквания може да има начини да се влияе и да се получи по-висока цена от първоначално зададената