Водещите на предаването "Тази сутрин" Анна Цолова и Виктор Николаев се срещнаха преди дни за ексклузивно интервю със Симеон Сакскобургготски. Предлагаме ви откъс от втората част на разговора с него.

Виктор Николаев: Чипът. Тази реплика актуална ли е, за смяната на чипа?
Симеон Сакскобургготски: Все още. Определено. За жалост.

В.Н.: Коя част от програмата в този чип трябва да се подмени? Отношението към какво?
С.С.: Знаете ли какво – да сме изцяло убедени, че това, което се говори – Брюксел изисква, Брюксел... Ние сме вече Брюксел, защото сме в Европейския съюз. Така че всичко, което трябва още да променим и да се дооформим като европейци е в наш интерес, а не защото някой ни притиска. Така че там, където трябва още... и, разбира се, винаги да се поглеждаме. Да търсим другаде прецеденти, примери. Това е начинът, по който еволюира и един народ също.

Анна Цолова: Но сам казахте онази реплика – с това даже започна разговорът ни – за Вуте. Вие искахте да я промените онази поговорка – че не е по-добре, не е важно аз да съм добре, по-важно е Вуте да е зле.
С.С.: А знаете ли къде бихме били, ако обърнем фразата и, дай Боже,  и на Вуте да му е добре, защото и на мен ще ми е добре. Можете ли да си представите каква енергия би дала на нашите сънародници?

В.Н.: Понякога чувствате ли се чужденец в България?
С.С.: Кръвта вода не става. Наблюдавам много, разбира се. Но у дома си да се чувствам чужденец би било трагедия.

А.Ц.: Вие шофирате ли?
С.С.: Да, шофирам, разбира се.

А.Ц.: И лесно ли ви е да се движите, например, по българските магистрали, българските и софийските пътища?
С.С.: Постепенно ще свикнем и на това. Да се кара по един нормален начин – не толкова агресивно. Друго – да се спазват правилата не защото ще ви глобят, а защото вие лично ще ги спазите, така че и другите ще ги спазят. По този начин ще се чувстваме по-добре.

В.Н.: Кога бяхте щастлив за последно и по какъв повод?
С.С.: Хо, какъв въпрос. Не мога да се сетя, наистина. Това е интересен въпрос – за първи път ми задават подобно нещо.

В.Н.: Най-тежкият ви момент свързан ли е с обяснимото любопитство и към семейството ви, и към здравословното състояние на сина ви? По-добре ли е?
С.С.: За съжаление не, но поне е стабилизиран и се надяваме.  На тия 73 години, почти вече, съм имал много тежки моменти. Много. От детството ми, от смъртта на баща ми нататък, какво ли не съм видял, така че не мога да изброявам нито най-тежките, нито пък най-веселите. Аз думичката "най" я избягвам обикновено, защото мисля, че трябва винаги да сме в известна  мярка и... центристко.

А.Ц.: Но как е синът ви? Какво казват лекарите? Как преживявате тази трагедия? Това е семейна трагедия, в която са потопени всички членове на фамилията.
С.С.: За майка му е още по-тежко, така че няма да се самосъжалявам – има толкова семейства, които са претърпели подобни драми и трагедии. Ако човек вярва, това помага. Науката напредва, медицината. Да се надяваме.

В.Н.: Позволихме си да ви попитаме, защото срещнахме информация, че е изписан.
С.С.: Е не, защото той всеки ден го носят в болницата за физически упражнения и друго, но фактически си е в болница, ако може така да се каже.

А.Ц.: Често ли се виждате с внуците си, с останалата част от фамилията?
С.С.: Не толкова често, защото първо, че са далеч физически и след това, че има много работа. Те пък са на училище или не винаги ваканциите им съвпадат, или ваканциите на родителите с нашите, или с възможностите, но сега вече, от 2009-та вече имам малко повече време – пътувам вече по-свободно, за да се виждам с тях.

В.Н.: Симеон-Хасан в Мароко ли е?
С.С.: Да, да, там е и се надявам и него да го видя, защото не съм го виждал от година и нещо вече, а трябва да е пораснал много.

А.Ц.: Да преминем към зрителските въпроси, макар част от тях да ги зададохме вече.
В.Н.: За коя своя грешка, пропуск, компромис, би поискал извинение или прошка от хората, които го приеха с толкова доверие и надежда – наш зрител.
С.С.: Ами вижте – за прошка и друго човек винаги иска, нормален, верващ човек. Всички грешим. Но има и друго – пак се връщам към легендите. Колко неща се изписаха, че съм обещал, които въобще не бях и казал. А много хора очакваха да се справя сам, с магическа пръчка, въобще да оправя всичко. И тогава, като не се случи – аз съм разочаровал, аз съм, който съм виновен, аз съм обещал. Не съм обещавал. Но, което намирам за несправедливо и да ми се преписват неща, които хората са си измислили и после казват, че не съм се справил. А пък с две ръце и една вече изморена, глава не мога да се справя с всичко. Бих искал да видя някой, който да се справи с всичко.

Използвал ли е привилегии при смяната на личните си документи и кои са хобитата на бившия министър-председател – отговорите в прикачения файл.