Кадафи е виновен за заразяването на либийските деца с вируса на СПИН. За първи път признанието идва от Либия. Изрече го министърът на правосъдието Мустафа Мохамед Абделжалил, който пръв се отрече от Кадафи и мина на страната на бунтовниците. Изявлението бе излъчено на живо по арабския сателитен канал "Ал Джазира".

Това, което каза вече бившият министър, е пример за това как Кадафи може да допусне изтребването на собствения си народ, смята репортерката Миролюба Бенатова, която следеше СПИН процеса срещу българските медици.

"Това става поради лични причини на Муамар Кадафи. В случая защото беше бойкотирал област Бенгази. Беше спрял нормалното финансиране дори на здравеопазването там. Днес за първи път от либийска страна признават, че трагедията е била провокирана от самия Кадафи. Това е морално признание за българите, че не са виновни", смята още Бенатова.

За мен това признание е очаквано, заяви Кристияна Вълчева. Но не му обръщам много голямо внимание. То е колкото да покажат, че не са съгласни с режима.

В първия момент почувствах слаба удовлетвореност, после нищо, заяви от своя страна д-р Здравко Георгиев. "Дойде твърде късно. Целият цивилизован свят знаеше, че сме невинни, че не сме убийци на деца. Така че това, което казва сега министърът на правосъдието… Не беше ли той същият, който издаваше заповедите да лежим в затвора", смята още д-р Георгиев.

"За всички е важно  мисля, че в началото дори някои наши български политици са се съмнявали в нашата невинност.  Даже някои намекваха - ами ако са виновни", припомни Кристияна  Вълчева.

"Вижте те може да са виновни, но вината им в никакъв случай не е за това, за което бяха осъдени на смърт, заяви Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция. - Не знам какво ви е полезно това в този момент, след като е изказано толкова много пъти и сто пъти да го повторим едно и също ще си бъде. Никой не може да тръгне с презумпция за невиност към медик при положение, че в практиката му има смъртен случай, това е така да се каже общото правило".

"Те просто трябва да се замислят какво става от тук натакък с нашето име, смята Кристияна Вълчева. - Така или иначе ние  напуснахме Либия с френски самолет  и доживотни присъди и ако иска България по някакъв начин да си възвърне достойнството пред света, би трябвало когато нещата в Либия се успокоят, дори и след десет години, да се направи нещо в тази посока - нашето име да бъде изчистено".

"Когато ние бяхме там те бяха меки.  Но още от първата година знаеха, че сме невинни. Трябваше да минат мъчителни 70 дела, за да бъдем неизползваеми. Той ни пусна, защото вече нямаше за какво да ни употреби и да ни изтъргува", смята още Кристияна. "Аз се притеснявам за българите, които са в момента в Триполи.  Поне 10 от тях, които познавам, май нямат намерението да се приберат. Помниш ли когато ме питаше не чувстваш ли, че нещо става там, защо не се предпази, защо не си тръгна. Така е и с тях сега. Те виждат, че нещо става, но гледат на събитията като на Ивицата Газа или горите в Аризона.  Както аз мислех, че не ме засяга, че в някаква болница разследват спин. Така и те сега си мислят, че е всяко чудо за три дни. Викат спокойно е.  То е измамно, пред буря е.  Нищо, че е само в Бенгази, но ще стигне и до Триполи".