Поредица от световни събития доказаха по своему значимостта на социалните мрежи и интернет в политическия живот. Без сайтове като Туитър и Фейсбук, революциите в Тунис и Египет щяха да бъдат невъзможни. Глобалните мрежи помогнаха и за спасяването на десетки ранени след трагедията на Домодедово.

За броени дни цяла Северна Африка пламна от бунтове. Заради безпаричие, глад, безработица, високи цени и несменяеми политици. И, разбира се, хронична липса на свобода на словото. Последното обаче рязко се промени с развитието на интернет технологиите.

В рамките на няколко минути в Туитър се съобщават конкретни данни за това къде и как ще бъдат организирани следващите протести в Египет. Дават се ценни указания как да се действа срещу властта и кога да се нанасят ударите.

Това, което наблюдаваме през последните седмици в Северна Африка е проявление на така наречената внезапна тълпа или както се казва на английски - флашмоб. Тя е изобретена през 2003 година в Ню Йорк. Идеята - група хора се уговарят да се съберат масово на определено място - в голям магазин или на площад и да направят спектакъл.

В началото на новия век внезапната тълпа беше хит в Съединените щати и Западна Европа. За флашмоба е особено важно тайното уговаряне. Фейсбук и Туитър са чудесен канал за общуване и организиране на подобен род прояви. Веднъж събрала се, тълпата може не само да се бие с възглавници но и да сваля правителства.

Тъкмо това се случи в Кишинев преди две години. Случайно или не, Молдова се оказа родината на първата Туитър революция. Група студенти свикаха митинг срещу изборните резултати.

Три месеца по-късно събитията се повториха в Иран. Тогава хората осъзнаха и важността на Youtube. Ако няма кой да види протеста, той все едно не се е състоял. Затова и видеопорталът всекидневно беше заливан от кадри на сблъсъци и демонстрации.

Челният опит се оказа заразителен. От началото на 2011 година се състояха компютърно опосредствани протести в Алжир, Тунис, Египет. Вълната вече достигна и до Йордания. Изводът - нито едно правителство не може да е сигурно за властта си, докато в страната има интернет. Колкото и да е странно, преди дни режимът в Куба свърза страната към световната мрежа по оптичен кабел.