Древен митнически пункт откриха археолозите край крепостната стена на Аполония Понтика. Средновековната митница се е намирала на входа на манастир и е регламентирала търговията в морския град. Находките впечатлиха и финансовия министър, който осигури спешно 30 000 лева за проучването им.
Древната митница пред манастира е до новооткритата източна порта на крепостта, използвана като второстепенен вход, през който са минавали търговците. Специално назначен служител е бил натоварен със задачата да подпечатва документите на внасяните в града стоки.
"Има една изключителна концентрация на монети, на предмети, които са свързани с описване, с някаква чиновническа дейност. Открихме стила - някогашни перодръжки, с които се пише, една глинена мастилница и за сега имаме 13 оловни ядра - това са т.нар. "оловни пломби”, които са били отлети в калъп, три различни размера", разказа Цоня Дражева - ръководител на разкопките.
Какво мито е събирано от търговците през Средновековието засега остава загадка, но наличието на подобен пункт е доказателство, че освен стратегическото си военно значение, Созопол е играл и важна икономическа роля в региона. Зад стените на манастира археолозите откриват и осем оловни печата от XI век. Единият е принадлежал на созополския епископ Стефан, друг - на византийската императрица Теодора.
Друго интересно откритие е работилница с осем пещи, част от манастирската икономика.
"Става въпрос за местно производство на луксозна и битова сграфито керамика, с глазура, с изключително интересни сюжети, рисунки. В много случаи те са свързани с ритуалността, на тях има често кораби, риби, което означава, че тези съдове са изработвани и по поръчка и са били свързани именно с празника на Св. Никола Чудотворец, като един обет, който рибарите и мореплавателите, като са тръгвали на път, са оставяли", допълни Дражева.
Откритите в манастира находки, за който няма запазени исторически сведения, дават основания на учените да предполагат, че е свързан с покровителя на моряците - Свети Никола. Църквата, която е една от най-добре запазените в Созопол, е датирана от 6 век. Предполага се, че е съществувала до средата на XIV век, след което е разрушена. Новите открития на входа на Созопол се появиха след като бяха разчистени незаконните бараки, превземали центъра на града години наред. Под останките им археолозите откриха и отдавна търсената източна порта на Аполония Понтика.
Крепостната стена, запазена на височина от близо 8 м, е най-високото крепостно съоръжение по българските земи.
Всичко това е само на метри от възстановения със средства от държавния бюджет храм "Св. св. Кирил и Методий", в който се съхраняват мощите на Йоан Предтеча.
Спешните разкопки посред зима ще продължат до края на декември. Археолозите ще подновят проучванията напролет. Идеята е, в началото на лятото Созопол да разполага с нова атракция за културно-исторически туризъм.
"Археологическите разкопки трябва да бъдат привършени до 1 юли. Това е най-краткият подход към градския плаж и е нормално кметът на Созопол да е притеснен (...) Естествено е пък археолозите да искат да работят по-бавно, те не са с багер", каза в студиото на "Тази сутрин" историкът проф. Божидар Димитров.Той се пошегува, че на созополската митница не се е тръгувало с високоакцизните стоки наркотици и цигари. "Но е имало жито, кожи", допълни той.
Разкопките разказват и интересна история за кръв, любов, омраза и секс - каква е тя - чуйте от проф. Димитров в прикачения видеофайл - как императрица Теодора се влюбва в българския цар Пресиян II и заради любовта си е била заточена в созополския манастир.
