Днес в Либия е насрочен Ден на гнева, с който противниците на Муамар Кадафи ще изразят гнева и недоволството си срещу 42-годишното управление на либийския лидер. Протестите бяха организирани в интернет и набират все повече последователи. Дали те имат потенциала да достигнат размерите и резултатите на протестите в Египет? Според Георги Милков – журналист от "24 часа”, който от години следи процесите в арабските страни, категорично "не”. И то по множество причини.

Според Георги Милков Либия и Египет не бива да се сравняват, въпреки че процесите в Египет винаги са се отразявали на Либия. "Самият Кадафи дойде с идеите на Насър (Гамал Абдел Насър – президент на Египет от 1956 г. до 1970 г., смятан за един от най-влиятелните политици в арабската история – бел.ред.). След революцията в Египет и свалянето на краля от младите офицери (1952г. – бел ред.), това се случи и в Либия т.е. процесите в Египет влияят на процесите в Либия и няма как да не влияят – те са съседни държави, обвързани исторически, търговски и всякак. Но в случая с режима на Кадафи е абсолютно различно, защото либийците са 5 милиона. Кадафи може поименно да им избие зъбите или поименно да ги възнагради с кеш”, смята Георги Милков.

Заради по-малките размери, в Либия контролът е по-лесен отколкото в Египет, където населението е 80 млн. души.

"Освен това контролът е установен доста отдавна. Важното е, че в Либия няма толкова изявено гражданско общество, каквото има в Египет, макар и подтиснато. Тези дни гледахме кадри от площад Тахрир в Кайро. На "Зеления площад” в Триполи никога не могат да се съберат такива тълпи хора, от които нещо да зависи”, каза журналистът.

"Другото различно е, че Либия действа на един племенен принцип. Там са ясни племената. Племената, които в момента създават проблеми на Кадафи, са тези, от които произхожда съпругата му Сафия. Странно е, че роднините на жена ти не те харесват, но се случва”, каза журналистът и допълни, че "през всичките тези 42 години, през които е управлявал, всъщност Кадафи си е играл с племената. Дава един бизнес на едното племе, друг - на другото и ги върти... Той може да купи всички с парите, които печели на година и които отиват някъде, неясно къде. Либийците с това население биха могли да живеят като кувейтчаните само от държавна рента, но всъщност парите отиват някъде. Може би отиват при африканските монарси, които го провъзгласиха преди няколко години за Крал на кралете на Африка. Преди отиваха за други безумни проекти, сега отиват в основния проект – Африкански съюз, където се изсипват огромни средства. Част от тях остават и в Либия, като се разпределят на различни шефове. Но ако твоите хора ми правят проблеми, всички отиват в затвора.”

"Абсолютно съм сигурен, че няма да се случи това, което се случи в Египет”, категоричен е Георги Милков, но отбелязва, че стават и изненади. "Нещата както са под контрол в Либия, могат да излязат от контрол.”

Кадафи има проблеми с Бенгази от самото начало, защото там беше търговската буржоазия от времето на краля, която той унищожи. Там беше центърът на, да ги наречем грубо, "ислямистите”, които той опита да унищожи, но които са все още там. Затова и в Бенгази не го харесват, затова е и проблемът със СПИН-а в Бенгази. След 1996-а с проблемите в затвора "Абу Салим”, където той избива над 1200 души за един ден, там правиха атентат срещу него, след който той дръпна шалтера на този град. Бенгази изглежда като един изоставен, призрачен град в сравнение с Триполи. След като той спря абсолютно всичко, за да ги накаже, след като блокира този град и им спря всички пари, тогава и възникна проблемът с инфекцията в болниците. Много от хората в Бенгази много добре знаят откъде идваха проблемите, но не могат да отидат и да кажат "Кадафи е виновен.”

Оказва се, че революцията в Бенгази има сериозни поддръжници и в България, които не се притенсяват да изразяват подкрепата си към либийците и о малко по-нестандартни начини. "Кореспондентът на 24 часа в Шумен вчера изпрати една много забавна дописка как шуменци влизат масово в Google Translator с разни лозунги, превеждат ги на арабски и ги слагат на „стените” в социалните мрежи на хора от арабските страни. Те звучат като "не сте сами” на арабски и така всъщност ние подпомагаме революцията в Бенгази, но аз не съм оптимист.”