Юристът Георги Георгиев успя, макар и на първа инстанция, да осъди банка, заради многократно вдигана лихва по кредита му. За две години вноската се повишила с около 28%, обясни Георгиев. Адвокатът му Веска Волева смята, че има предварителна договорка между всички банки у нас.

Председателят на Асоциацията на банките у нас Левон Хампарцумян обаче смята, че има  целенасочена кампания срещу банковия сектор.

"В България има милиони кредити, 30 хиляди души работят в банковата система", каза Хампарцумян и настоя, че не е коректно на базата на един случай да се правят изводи.

Банкерът даде пример – ако искате 50 хиляди евро за 30 години, банката ще ви даде ипотека, но от друга страна няма 30-годишни депозити, с които тази ипотека да бъде обезпечена. Т.е. банката разчита да събира на пазара депозити в продължение на 30 години – 3-месечни, 6-месечни и т.н., и да плаща толкова, колкото струва депозитът на пазара, в зависимост от развитието на икономиката и т.н.

"Никой не може да направи прецизна хипотеза какви ще бъдат лихвите в 30-годишен срок и затова лихвата е гъвкава. И всъщност ако трябва да се фиксира и да знаете точно колко ще плащате 30 години напред, тогава ще трябва да се калкулират всички възможни рискове – че ще се влоши икономиката и т.н. , кредитът ще изчезне", посочи Хампарцумян. И добави, че искането държавата да регулира сектора ще доведе или до поскъпване, или до изчезване на даден вид кредит

Банките съществуват, за да печелят нещо за акционерите си

Спорът между банка и клиенти е един търговски спор, той се решава по два начина - или чрез споразумение, или чрез съда. А не чрез медиите, каза Хампарцумян.

По думите му обаче печалбите в банковата система в последните години отиват надолу, защото банките поемат част от негативите на кризата.  Причината е развитието на пазара, световната финансова криза, по-скъпата ликвидност, по-скъпите депозити.

Хампарцумян посочи, че разликата между цената на депозита и кредита в Чехия, Германия е по-голяма, отколкото у нас. Според него, и лихвите по депозитите в тези страни са по-ниски, отколкото в България.

Относно идеята на Любомир Христов да има независим орган, който да регулира тази дейност, Хампарцумян посочи, че предложението е на база на личната мотивация на Христов – самият той да консултира кредитите във всички банки.

"Когато се върна от Америка, обиколи всички банки и искаше да му плащат, за да бъде независим консултант по кредитите. Всички му отказахме и станахме най-лошите на света. Сега иска да накара държавата да направи някакъв вид регулация и той да стане шеф на този регулатор, да стои на едно гише и да казва кой е "ок”, каза Хампарцумян.

По думите му, ако някой е взел в най-добрите години на кредитите възможно най-добрите условия,  на ръба на тогавашните си възможности, и след това нещата се влошат, търси външна причина за това. А други успяват да се справят, и например да реорганизират бизнеса си.

По повод случаите на вдигане на лихвите от страна на банките, банкерът каза, че ако договорът го позволява, то това може да се случи. Хампарцумян нарече "градски легенди" случаите, посочени в студиото на „Тази сутрин”. А твърдението, че банките вдигат лихвите при повишаване на заплатата на кредитора - идиотизъм.

Коментарът на юриста

Адвокат Веска Волева коментира, че не става дума за регулация, а за пазарни механизми. По думите й, клиентите на банките са си преценили възможностите, но банките не желаят да понесат риска от едно търговско поведение.

Никой не може да си позволява кризата да не се отразява на него, а да се отразява на другите, каза Волева. И посочи, че ако има търговски риск, той трябва да бъде понесен от банката.

Волева каза, че никой не обижда служителите в банковия сектор, защото те не определят политиката на банката. Юристът каза обаче, че Гражданско-процесуалният кодекс не дава почти никакво право на клиентите. И призова в такъв случай потърпевшите да отидат при политиците.

Според Волева, именно промени в ГПК са решението на проблема. Тя подозира и договорка между банките у нас, а в същото време клиентът няма право да променя договора, предложен от финансовите институции.

"Баките са институциите, които по закон дават кредит. И това трябва да е договаря от двете страни, а не след това като удар под кръста”, каза адвокат Волева.