Казват, че хората и домашните им любимци в един момент започват да приличат един на друг – визуално и по поведение. В тази връзка аз и лаптопът, който разнасям навсякъде, вече доста си приличаме. Няма да го кръщавам, защото не заслужава – откачи ми ръцете.

Та, ние сме неразделни. И на двамата към обяд, точно когато най-много имаме нужда един от друг, ни падат батериите

Той презарежда за един час в кафето до къмпинга срещу мили очи и хиляди благодарности, а аз успявам да презаредя чак към 20:30 часа вечерта, когато температурата падне с няколко съществени градуса.

Освен това започваме да напомняме на себе си и визуално. След почти 4 дни на къмпинга, на жегата с интензивното нощно скитане и танци и общо около 7 часа сън, индикациите за предстоящ физически разпад вече са налице – от глезените надолу всичко е макарон, а лявото ми коляно сдоби някаква лека болка. Опасенията са, че докато стигнем в София, живи и здрави, ще съм подвижна колкото моя „домашен любимец”.

Но това са дневни мисли. Фестивалният ден и фестивалната нощ нямат нищо общо. През деня мисията е оцеляване, а през нощта вече нещата си идват на местата и хората идват на себе си.

Така беше и в третия ден на EXIT. Опълчение и отрицание на всичко природно през деня – прохлада, навалица и музикални въздишки – през нощта.

Пак се добрахме до главната сцена сравнително късно – към 22:15 ч. , поради споменатите неудобства през деня. Така НЕ гледахме Kraak&Smaak за втори път за две седмици (бяха на Sozopol Fest July Morning), но пък предстоеше Santigold. Санти се появи на сцената навреме, което не е присъщо за една принцеска, като каквато се беше преобразила. Заедно с нея сцената изпълваха две танцьорки, които в моята класация за най-нестандартна хореография си съперничат може би само с беквокалистките на Мейси Грей. Шоуто на Santigold беше много лудо, но същевременно много лично и суперприятно – по моите класификации, това му спечели короната за вечерта. Такова шоу всъщност, но може би в малко по-шумен вариант, очаквах от M.I.A. и то не се случи, което ме доведе до моята "Нова лична сентенция за живота и положителното мислене": Когато животът не ти поднесе M.I.A., надявай се на Santigold.

Половин час почивка имаше до излизането на сцената на хедлайнерите на вечерта – Jamiroquai

Присъстващите пред главната сцена използваха тази почивка само, за да се увеличат. До момента Jay Kay и компания могат да се похвалят с най-голямата аудитория пред основната сцена на фестивала тази година. И съдейки по реакциите на тази аудитория, тя остана доволна, защото, да, Jay Kay се появи на EXIT – очевидно травмата му отпреди родния Elevation Festival е отминала.

Концертът беше много… прецизен?! Извинявам се на всички фенове на бандата за определението, но не сме се разбирали, че можем да се лъжем. Jay Kay си изпя парчетата така, както си ги пее, музикантите бяха повече от чудесни и, както на всички концерти на EXIT, които съм гледала досега, звукът беше перфектен… но! Jamiroquai не са от групите, на които мога да слушам повече от 3 песни една след друга. Харесвам някои парчета на бандата и винаги се радвам, ако без да очаквам отнякъде чуя Let’s Dance. Може би, ако си направя компилации с други изпълнители + по една песен на Jamiroquai, има шанс да захаресвам повече от тях.

Дали по моя начин или с "любов от пръв поглед", феновете на Jamiroquai очевидно отдавна са го харесали,

защото припяваха на най-големите хитове на групата – Rock Dust Light Star! От последния едноименен албум, с която започна концертът, споменатата вече Let’s Dance, Cosmic Girl (естествено), Deeper Underground и др. След многото пеене дойде многото ядене и пиене – забравете за Гирос, ако сте решили да хапнете нещо след хедлайнера – никакъв шанс. Food Land е мястото с насъщния в крепостта и снощи беше ад. Както и навсякъде в крепостта всъщност. На око третата фестивална вечер беше най-посещаваната вечер от EXIT 2011 до момента. "Много десетки" хиляди фенски сандали, ботуши и кецове тъпчеха алеите и поляните около сцените, вдигайки такъв прахоляк, че най-вероятно следващият дъжд в Нови Сад ще е жълт.

Без планове и ние – с Диана, се вляхме в потока

Може да се каже, че обиколихме почти всичко или поне се опитахме, защото на тунелите и мостовете за Fusion сцената имаше тапа от хора и беше невъзможно или по-скоро непоносимо да се стигне до там.

Решихме, че ще изчакаме Groove Armada на Dance Arenata и ги дочакахме. Dance Arenata е трудна за описване. До там се стига първо по стълби нагоре, след това по стълби надолу и всъщност, гледайки отгоре, сцената е разположена като в дупка. Според новия ни комшия по палатка – Владо от Белград, арената събира около 25 000 човека и това може би е мястото, с преизпълнен капацитет почти през цялото време. Там никой не се спира – лудница. От решетката, която огражда "дупката” отгоре всичко ми заприлича на зоологическа градина. Десетки са се наредили около оградата и гледат пощурелите животни. Сред фестивалната тълпа можеш да срещнеш всякакви физиономии. Тези, с които засякох поглед пред Dance Arena-та, ме карат да си мисля, че момичето, което още първия ден ме попита дали искам да си купя екстази, и момчето, което ни предлагаше "магически" гъби, все пак са си намерили купувачи.

Много се надявам тези предложения да не са провокирани от някакъв "бих употребила" вид, който имам и за който не знам. Днес минаха двама любезни англичани да ме поканят на сбирка тип "емоционална помощ" т.е. ако съм нещастна и ми минават мисли за самоубийство, да отида, да разкажа и да ми помогнат. Казах им, че съм щастлива! Но сериозно започвам да се притеснявам за излъчването си J