След разкарване от град на град и след изминати 150 километра с линейка и пропилени десет часа за прегледи, възрастна жена най-накрая е настанена в болница с тежък инсулт. Според лекарите тази загуба на време най-вероятно е причина случаят да завърши със смърт за пациентката няколко дни по-късно. Близките са потресени, убедени са, че организацията на спешната помощ у нас и районирането й по области е в ущърб на болните.

Следобед на 12 януари 85-годишната баба Гергина от крайдунавското село Горни Вадин изпада в безсъзнание. Синът й опитва няколко пъти да се свърже с номер 112 от домашния телефон, но дава заето и затова пробва с джиесем.

“Веднага се включи румънският оператор и те веднага пожелаха да дойдат да видят спешния случай, аз им се извиних сконфузено и им обясних, че се обаждам от България, случаят не е за тях”, каза Огнян Георгиев, син на баба Гергина.

Липсата на покритие от български GSM оператори в този район се оказва дребен проблем пред това, което предстои. И за което никой не подозира. Линейка транспортира болната до Спешния център в Оряхово, защото селото се води към въпросната община. Дотам са 40 километра. Вливат  на болната система и правят ЕКГ.

“Най-накрая дежурният лекар ми каза, че ще бъде транспортирана в Козлодуй, защото болницата в Оряхово няма клинична пътека за инсулт”, разказа Огнян.

Когато докарват баба Гергина в Козлодуй, часът вече е към девет вечерта.

“Тук е консултирана с невролог, снимана е на скенер, на скенера се установява, че инсултът е хеморагичен, в Козлодуй няма пътека хеморагичен инсулт и хората с такова заболяване се транспортират за Враца”, обясни д-р Рени Красимирова, ФСМП-Козлодуй.

За да стигне дотам обаче, пациентката трябва да изчака врачанската линейка. Губи се ценно време, но такива били правилата.

“Разполагаме само с един реанимобил, с един екип и ако тръгне наша линейка за Враца, районът остава два-три часа без спешна помощ. Ако стане катастрофа, няма кой да поеме пострадалите”, допълни д-р Рени Красимирова.

Към три през нощта пациентката най-после е настанена в неврологията на врачанската болница.

И до днес близките не могат си отговорят на един прост въпрос - защо линейката не е откарала болната директно за Плевен, при положение че дотам от селото на баба Гергина са  60  километра.   

Баба Гергина вече не е между живите. Синът не обвинява лекарите, а системата и сбърканото според него райониране на спешната помощ по области.

“Скъпи сме на триците, евтини сме на брашното, ако беше млад човек, какво щеше да се направи”, реторично попита Огнян.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google