След разкарване от град на град и след изминати 150 километра с линейка и пропилени десет часа за прегледи, възрастна жена най-накрая е настанена в болница с тежък инсулт. Според лекарите тази загуба на време най-вероятно е причина случаят да завърши със смърт за пациентката няколко дни по-късно. Близките са потресени, убедени са, че организацията на спешната помощ у нас и районирането й по области е в ущърб на болните.

Следобед на 12 януари 85-годишната баба Гергина от крайдунавското село Горни Вадин изпада в безсъзнание. Синът й опитва няколко пъти да се свърже с номер 112 от домашния телефон, но дава заето и затова пробва с джиесем.

“Веднага се включи румънският оператор и те веднага пожелаха да дойдат да видят спешния случай, аз им се извиних сконфузено и им обясних, че се обаждам от България, случаят не е за тях”, каза Огнян Георгиев, син на баба Гергина.

Липсата на покритие от български GSM оператори в този район се оказва дребен проблем пред това, което предстои. И за което никой не подозира. Линейка транспортира болната до Спешния център в Оряхово, защото селото се води към въпросната община. Дотам са 40 километра. Вливат  на болната система и правят ЕКГ.

“Най-накрая дежурният лекар ми каза, че ще бъде транспортирана в Козлодуй, защото болницата в Оряхово няма клинична пътека за инсулт”, разказа Огнян.

Когато докарват баба Гергина в Козлодуй, часът вече е към девет вечерта.

“Тук е консултирана с невролог, снимана е на скенер, на скенера се установява, че инсултът е хеморагичен, в Козлодуй няма пътека хеморагичен инсулт и хората с такова заболяване се транспортират за Враца”, обясни д-р Рени Красимирова, ФСМП-Козлодуй.

За да стигне дотам обаче, пациентката трябва да изчака врачанската линейка. Губи се ценно време, но такива били правилата.

“Разполагаме само с един реанимобил, с един екип и ако тръгне наша линейка за Враца, районът остава два-три часа без спешна помощ. Ако стане катастрофа, няма кой да поеме пострадалите”, допълни д-р Рени Красимирова.

Към три през нощта пациентката най-после е настанена в неврологията на врачанската болница.

И до днес близките не могат си отговорят на един прост въпрос - защо линейката не е откарала болната директно за Плевен, при положение че дотам от селото на баба Гергина са  60  километра.   

Баба Гергина вече не е между живите. Синът не обвинява лекарите, а системата и сбърканото според него райониране на спешната помощ по области.

“Скъпи сме на триците, евтини сме на брашното, ако беше млад човек, какво щеше да се направи”, реторично попита Огнян.