Две трети от българите намират за добре малчуганите да тръгват на детска градина от 3-годишна възраст, показват данни от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение, направено между 27 август и 1 септември сред 1 000 души.

Проучването е по инициатива на Министерството на образованието, младежта и науката и народни представители от ГЕРБ към парламентарната комисия по образованието, науката и  въпросите на децата, младежта и спорта.

Представителите на маргиналните прослойки нямат нищо против децата им да постъпват в детско заведение колкото може по-рано. Според изследването под един процент от българите са на мнение, че децата у нас не трябва изобщо да посещават детска градина.

За посещение на детска градина от 4-годишна възраст и по-късно се обявяват предимно заможните българи, които предпочитат по-персонален подход при отглеждане на децата. Общо 83,9% смятат, че децата трябва да тръгват на детска градина, преди да навършат 5 години, а според  95,1% на 5 години детето им вече трябва да бъде в детска градина.

Според 51% здравословното състояние на децата в детската градина е основният фактор, когато се взема решение дали едно дете да бъде спряно от детска градина. Общо 11%  биха спрели детето си заради липсата на пари за заплащане на таксите.

За 82% е целесъобразно държавата да поеме разходите за храна на социално слабите деца в детските градини. Хората искат гаранции, че държавата ще подпомага наистина социално слабите деца, а не децата на хора, които намират недостатъци в социалното законодателство, коментират от НЦИОМ. Според тях се откроява и разбирането за нуждата от толериране на децата от многодетни семейства, чието хранене също трябва да се субсидира от държавата.

Очакванията на родителите към детската градина са свързани предимно с изграждане на умения за общуване и развитие на способностите на децата, отчитат от НЦИОМ. На придобиването на конкретни знания като четене и смятане държат повече мъжете, нискообразованите анкетирани, както и възрастните българи.

Майките поставят акцент на необходимостта децата им да общуват и да се интегрират към връстниците си от ранна възраст, както и да пребивават в среда, заредена с положителни емоции.

Според 83% от българите дете, което е ходило в детска градина, в първи клас ще се справи по-добре с учебния материал от дете, което не е посещавало градина. Общо 92% смятат, че децата, посещавали детски градини, с по-голяма лекота общуват със съучениците и преподавателите си в началния курс на училището.

Много висок е делът и на преценяващите, че дете, което е посещавало детска градина, ще успее да се концентрира и да работи по-добре в клас – 89%, а 80% от българите са убедени, че игровите ситуации и общуването с връстници възпитават децата в правилата на поведение и общуване.

Въпреки критиките и претенциите към детската градина като институция у нас, тя все повече се утвърждава като необходимост за родителите и добра възможност за техните деца. В миналото остава схващането, че на детска градина ходят главно деца, които няма как да бъдат гледани вкъщи, коментират социолозите. Според 49% от анкетираните  основната функция на детската градина е тя да бъде благоприятна среда, в която да се откриват, насочват и развиват способностите на детето и да се изграждат уменията му за живота.

По-малка част – 36% от участвалите в проучването, очакват детската градина да учи децата на ред и дисциплина, като това е схващането на най-възрастните, на бедните и на нискообразованите, които гледат на институциите за работа с деца главно като на въдворяващи ред и дисциплина.