Причината за катастрофата на кораба "Титаник" по всяка вероятност се крие в грешка на кормчията. Това твърди в книга Лейди (Луиза) Патън - внучка на един от членовете на екипажа, а именно на втория офицер Чарлз Лайтолър.

Сто години след трагедията Патън твърди, че членовете на екипажа на "Титаник" са забелязали айсберга дълго преди сблъсъка. Кормчията обаче се е изплашил и е насочил плавателния съд в погрешната посока. Когато фаталната грешка била поправена, вече било прекалено късно - айсбергът се сблъскал с кораба.

Според Патън, ако корабът е останал на мястото си, а не е продължил да се движи, е щял да потъне много по-бавно. Така е щяло да има възможност да бъдат спасени много повече хора. Най-близкият кораб до "Титаник" е бил на разстояние, което е можело да бъде изминато само за четири часа. "Титаник" вероятно е можел да се задържи над водата през това време.

Докато действията на кормчията са били само негова лична грешка, всичко, което е последвало, са били обмислени решения, се твърди в книгата. Брус Исмей - ръководител на компанията "Уайт стар лайн", на която е принадлежал "Титаник", се страхувал, че инцидентът може да урони престижа на фирмата и убедил капитана да продължат напред, въпреки инцидента. Така "Титаник" е потънал с няколко часа по-рано.

Тайната за истинската причина за потъването на "Титаник" се е пазила около сто години в семейството на втория офицер Лайтолър. "Единственият човек, на когото той е разказал историята, е била любимата му съпруга Силвия - моята баба - твърди Патън. - Тя почина, когато бях на 16 години. Макар баба да не ме е молила да пазя тайната, дълго мълчах".

Майката на Патън е настоявала историята да се запази в семейството, за да не се урони престижът и да се очерни доброто име на баща й, междувременно станал два пъти герой от войната. Сега обаче бабата и майката на Патън вече не са между живите.  

"Работейки над втората си книга, си дадох сметка, че съм последната от тези, които знаят наистина какво се е случило в нощта, когато "Титаник" потъна" - твърди писателката.