Йосиф Сърчаджиев е оптимист. Преминал през различни изпитания в живота си, актьорът е успял да запази чувството си за хумор и широката си усмивка и споделя, че не смята живота си за драматичен на фона на чуждите далеч по-нещастни човешки съдби. "Живея, работя, имам приятели, имам усещане за доброто. Има го и злото, виждам го, но това е живот, живот, живот, живот", каза актьорът при гостуването си на "Тази сутрин".

Йосо гледа напред и не намира за драматичен и факта, че е оставил някои от предишните си близки приятели в миналото. "Отишли са си и аз съм си отишъл оттам. Различни са ни вкусовете вече. Не е драматично и това. Когато минават годините, хората се променят, променят вкусовете и възгледите си, променят си навиците, стават по-различни, става разделяне на хората. И аз много съм се променил. Много пъти си представям, че не е така. Викам си, аз съм си същия прекрасен младеж, но времето си е време", смята актьорът. А през цялото това време от досегашния живот на Йосиф Сърчаджиев, голямата любов винаги е бил театърът. "В театъра има по-хубави неща. Киното не е най-голямата работа на актьора. В театъра е голямото дихание, голямото движение, голямото усещане, че това е изкуство голямо, добро, яко."

Тази вечер на сцената на театър "Възраждане" Йосиф Сърчаджиев ще дебютира като режисьор, но самият той "не смее" да каже думата режисьор. "Първо, защото аз не съм режисьор. Това е една професия, която би трябвало първо да науча. Не съм сигурен дали ще успея. Днес е първата среща с публиката и това са първите критици, от тях ще усетя дали нещо става", сподели актьорът.

Постановката е "Двама на люлката" на Уилям Гибсън, а актьорският състав включва "много добри млади актьори", както ги определи Йосиф Сърчаджиев. Ивет Радулова, Мариана Жикич, Донка Аврамова, Тодор Доцев, Свежен Младенов и Анатолий Лазаров са шестимата актьори, които ще влязат в ролята на "двамата" на люлката.

"Цялото лято четох много пиеси, но една пиеса ми стоеше от памтивека в тази глава. И това е старо мое усещане да играя в тази пиеса като актьор, но вече станах старичък и не мога да вляза в тази роля. Прочетох я отново и си казах, че това е една съвсем модерна пиеса, страхотна, пълна с емоциите, които ние имаме и искам да разкажа за тези усещания – мои, твои, техни. Напоследък не съм гледал толкова театър с емоции, искам това нещо да направим", разказа Йосиф Сърчаджиев.  

Пиесата е поставяна много пъти, но в постановката на Йосиф Сърчаджиев липсват около двадесет страници от пиесата. "Там имаше много говорене, говорене, говорене. Днес човек няма нужда от толкова думи. Много бързо става всичко", разказа режисьорът и сподели, че посланието, което иска да предаде е: "Да можем да се усещаме, да се любим един друг, не го казвам във физическия смисъл на думата, да се любим с отваряне на душите."