Живущи в престижния квартал "Траката" във Варна се оплакаха от липсата на каквато и да е инфраструктура в района. Зрителите ни недоволстват най-вече от това, че улицата им не е асфалтирана, а от общината нехаят.
Пътят към 15-тина къщи на улица 12-та се състои от чакъл и пръст. Хората казват, че не просто нямат европейска, а никаква инфраструктура - улица, водопровод и канализация. Когато падне сняг пък става страшно - в това се увери и нашият екип, който дори с джип не успя да изкачи пътя.
Заради снеговете, живеещите били като откъснати от света - не могли да излязат нито пеш, нито с кола.
"Не дай Боже да поискаш линейка да дойде или някой да ти помогне. Просто е, как да ви кажа, все едно, че сме оставени на произвола на съдбата, общината нищо не прави", смята Марийка Петрова.
"Туй се благодарим, че направиха завоя, че може да се слиза, иначе е пълен ужас. Особено, когато завалят дъждове, всичката вода отива до магистралата почти или влиза по дворовете", обяснява Иван Каменов.
Хората почти всяка година молят общината да асфалтира 360-метровата улица. Отговарят им, че няма средства, но ще предвидят пари в бюджета за следващата година.
"Не може, при положение, че сме първа успоредна улица на магистралата долу, която свързва града с комплексите и претендираме за някакъв просперитет, ние тук да живеем в два три века назад", признава Станислава Янакиева.
"Не се водят поземлени имоти, би трябвало да е асфалтирана, а никога не е имала никаква настилка. Това е подобие на проход, а пък се плащат нормални, все едно, че си в града и данък смет и всичко", обяснява Валентин Янакиев.
Екипът ни предаде молбата на заместник-кмета по инфраструктурата на Варна Венелин Жечев. Той отказа да застане пред камерата ни, защото е зает с десетки аварии и обеща да даде интервю след като зимната ситуация се нормализира. Той каза обаче, че пари за асфалт няма, а хората в „Траката”, за разлика от други квартали, имали улици и живеели луксозно. Живеещите тук смятат, че не са нужни кой знае какви инвестиции, поне да им осигурят контейнери за боклук, за да не ходят по километър, за да изхвърлят боклука си.
Снимането на запалените гуми край Околовръстния път на София се оказа не съвсем безопасно занимание.
Иван Георгиев и операторът Михаил Кръстев се заеха с тази нелека задача. Кал, боклуци и черни застинали огнища са декор на вечно бързащите автомобили в полите на Витоша. Единствено продавачът на картофи Иван от седем години предизвиква усмивки сред преминаващите по Околовръстния път на София.
"Не поддържаме, не чистим - ние българите сме така. Животните не цапат толкова, колкото ние хората", признава продавачът.
Въпреки уникалния контрол над топката, който той има, Иван внимава къде жонглира, заради нарастващия брой импровизирани клади за изгаряне на автомобилни гуми наоколо.
"Палят ги, предават за желязо – по едно-две левчета взимат от една гума като я запалят. Остане десет килограма и го дават да си купят хляба", обяснява Иван.
При изгарянето на гумите, димът и саждите са много вредни за здравето. Това трябва да се знае от всеки. За разлика от сивотата в светлата част на денонощието, през нощта Околовръстният път на София е изпълнен освен с изключително отровни димове и с една особена романтика от запалените огньове. Горящите гуми тук, освен чисто естетична функция, имат и практична - много неподходящо облечени за сезона момичета се греят на тях през студените нощи.
При изгарянето на една автомобилна гума, каучукът отделя сяра, ускорители, десетина канцерогенни вещества и 50% сажди. Когато екипът ни попита дали не се притесняват за здравето си и чистотата на околната среда, момичетата дадоха ясно да се разбере, че запалените гуми са въпрос на оцеляване и една от проститутките нападна оператора.
Дори след края на атаката, канцерогенният дим продължи да изпълва небето над нощна София. Затова екипът ни се обърна към Столична община за съдействие. От там ни препратиха към Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - област София. От там ни казаха, че можем да получим отговор дали РИОКОЗ - София принципно е отговорен за контрола върху дейностите свързани със здравето ни и жизнената среда, едва след четири дни.
